Аз не вярвам, че културата на Европа би могла да оцелее, ако Християнската вяра изчезне ╫ Томас ЕЛИЪТ

Томас ЕЛИЪТ, Нобелов лауреат за литература | За вярата си в Бог 

Английският поет и драматург Т.С. Елиът (1888 ~ 1965) е удостоен с Нобеловата награда за 1948 “за своя изключителен новаторски принос към съвременната поезия”. През 1910 той завършва Харвардския университет, където учи философия и литература, и пише своята докторска дисертация. Най-значимите му произведения са: “Пуста земя” (1922), “Убийство в катедралата” (1935), “Идеята за християнско общество” (1939). Според литературната класация на списание “Time” Т.С. Елиът е “поетът на ХХ-ти век”. 

1. “Аз не вярвам, че културата на Европа би могла да оцелее, ако Християнската вяра изчезне. Убеден съм в това, не просто защото самият аз съм християнин, но и като изследовател на социалната психология. Ако Християнството загине, заедно с него ще загине цялата наша култура.” (ELIOT 1967, 200). 

2. В книгата си “Идеята за християнско общество” (The Cambridge Lectures, 1939) Т.С. Елиът пише: “Възможно най-лошото нещо е да защитаваме Християнството, само заради това, че то е полезно, а не заради това, че то е истинно. Да се доказва правотата на Християнството, само защото то е полезно за нашия морал, е един погрешен ход. Напротив, ние трябва да покажем, че от истинността на Християнството неизбежно произтича истинността на Християнския морал.” (ELIOT 1988, 46). 

3. “Един християнин може да докаже пред хората истинността на своята вяра по един съвършен начин, само когато заложи реално живота си за нея, а не когато логически анализира причините за своята вяра.” (ЕЛИЪТ, цитиран в Draper 1992, №599).

4. През 1934 Т.С. Елиът пише за лутанията на съвременното човечество между невежеството и знанието – две парадоксални следствия от т.нар. “научно-технически прогрес”: 

Безкраен цикъл от идеи и действия, 
безкрайни изобретения, безкрайни експерименти, 
те носят знание за движението, но не за покоя, 
знание за говоренето, но не за тишината, 
знание за словата, и невежество за Божието Слово. 

Нашето знание ни води все по-близо до нашето невежество, 
нашето невежество ни води все по-близо до смъртта, 
но това е близост до смъртта, а не близост до Бога. 

Къде е животът, който изгубихме в живеенето? 
Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието? 
Къде е знанието, което изгубихме в информацията? 
Небесните цикли през тези двадесет века 
ни водят все по-далеч от Бога и все по-близо до смъртта. (ELIOT 1934).

5. В “Идеята за християнско общество” Елиът пише: “Ние трябва да се отнасяме към Християнството с много повече интелектуално уважение, отколкото сме свикнали. Ние трябва да се отнасяме към Християнството като към учение, което акцентира върху мисленето, а не върху чувствата. Ако наистина започнем да се отнасяме по този начин, следствията ще са прекалено сериозни, за да могат да бъдат приети от всички. Защото, когато Християнската вяра е не само почувствана, но и промислена, тя води до практически резултати, които съвсем не са удобни за всеки.” (ELIOT 1988, 6). 

6. “Разделението между онези, които приемат и онези, които отричат Християнското учение, е според мен най-дълбокото разделение между човешките същества.” (ЕЛИЪТ, цитиран в Yancey 1999, 88). 

7. “Нашето време е покварено, цялата съвременна литература е покварена от безбожието.” (ЕЛИЪТ, цитиран в Ozick 1989, 151). 

8. “Защо хората трябва да обичат Църквата? Защо трябва да обичат нейните закони? Защото Църквата им говори за живота и смъртта, и за всичко друго, за което те биха искали да забравят. Защото Църквата е нежна там, където те биха били твърди, и е твърда там, където те биха били мекушави.” (ELIOT 1934). 

9. Ето как Елиът си представя некролога на ХХ-ти век: “Тук живяха свестни и безбожни хора. Техният единствен паметник е един асфалтов път и хиляди изгубени топки за голф.” (ELIOT 1934). 

10. “Едно общество престава да бъде християнско, когато религиозните практики са изоставени, когато поведението на хората вече не е регулирано от християнските принципи и когато просперитетът в този свят е станал единствената съзнателна цел за всички.” (ELIOT 1988, 9-10). 

11. В книгата си “Християнство и култура” (1948) Т.С. Елиът пише: “Целта на безспирната индустриализация е да създаде маси от хора от всички класи, откъснати от традицията, отчуждени от религията и податливи на масови внушения – с други думи, да създаде тълпа. А една тълпа няма да бъде по-малко тълпа, ако тя е добре нахранена, добре облечена, добре окъщена и добре дисциплинирана.” (ELIOT 1988).

12. “Христос е единствената неподвижна точка в нашия въртящ се свят.” (ЕЛИЪТ, цитиран в Castle 2002, 219). 

* От антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция Спектра, Варна
Снимка: T. S. Eliot in 1923, by Lady Ottoline Morrell - Wikipedia

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност