Красиво, с дъх на вечност от виртуозния маестро на българската любовна лирика

МИНИАТЮРИ

I

Едничък поглед твой - и Божието слънце
С мистериите си духа ми озари:
Аз виждам, о жена, във мъничкото зрънце
Цвят огненочервен като гори.

ІІ

Бе хубава жена: жена могъща -
Чрез песента си на поета. -
В алмаз се росна капчица превръща -
От слънчев лъч огрета.

ІІІ

Душата ми е тъжен храм със двери
Зазидани, на гроб превърнат храм.
Жена, аз тебе - бог на всички вери -
В безмълве пламенно погребах там.

ІV.

По който път да тръгна - нощ в единий,
Ти в другий край - ден денем и ноще!
Лъчи са мойте пътища пустинни,
Лъчи са от едничко слънце те.

V.

Приличаш ти на безпределността:
На вси страни небе… О, няма там
Ни вис, ни бездна… Падам и летя…
И падам ли, или летя - не знам.

Снимки: Wikimedia Commons