Филологът и преводач на художествена литература, Лилиана ЛУНГИНА, споделя за сърдечното си приятелство с Астрид Линдгрен, чиито книги е превеждала на руски език.
(Лилианна Зиновьевна Лунгина и Астрид Линдгрен)
Тя поразява с живата си душа. И някак спонтанно я попитах – „Откъде изобщо се взе такава?” Знаех биографията й. Беше омъжена за неголям бизнесмен, работеше като секретарка-машинописка в неговата фирма. Без никакво висше образование – дъщеря на фермер. „Емил от Льонеберя” – е биография на нейния баща, момчето Емил – такъв бил нейният баща.
И казвам й аз – „Е, откъде изобщо се взе такава, откъде е тая фантазия и всичко останало?”
А тя ми отвръща: „О, това е разбираемо, лесно може да се обясни. Израснах под сянката на голяма любов. Когато бил на 17, по време на един панаир, баща ми видял момиче. 14-годишно момиче в синя рокля и синя панделка. И се влюбил. Чакал я, докато навърши 18 години, помолил я да се омъжи за него и тя приела да му стане съпруга. Той я обожавал. Бяхме доста бедни фермери, имахме само един работник и една работничка (това значи бедни фермери), мама доеше кравите, вършеше всичката работа. Но всяко утро започваше с молитвата на баща ми – той благославяше Бог за това, че му е пратил тая жена-чудо, тая любов-чудо, това чувство-чудо. И ето, ние израснахме с обожание под сянката на тая велика любов, и навярно това направи мен и брат ми такива, каквито сме сега.”
Питам я: „А майката ти?” – „Мама почина преди 10 години. „А баща ти?” – „Татко е жив.” - „Навярно твърде тежко е понесъл смъртта на майка ти?”
А Астрид отвръща: „Но какво говориш!? Той благодари всеки ден на Бог за това, че болката от раздялата им се е паднала на него, а не на нея!”
Това ме развълнува вдън душата…
Източник: izbrannoe.com
Снимка: Лилианна Зиновьевна Лунгина и Астрид Линдгрен - ru.wikipedia.org