„Главната причина за семейните нещастия е, че хората са възпитани в мисълта, че бракът дава щастие.”

Откъс от дневника на Толстой от 1899 г., по времето, когато писателят живее в Ясна поляна и работи над романа си „Възкресение”

Главната причина за семейните нещастия е, че хората са възпитани в мисълта, че бракът дава щастие. Половото влечение примамва към брака, приел вид на обещание, надежда за щастие, поддържан от общественото мнение и литературата; но бракът не е само щастие, а винаги страдание, с което човек плаща за удовлетворяване на половото си желание; страдание под формата на неволя, робство, ситост, отвращение; всякакъв род духовни и физически пороци на съпруга, които трябва да понасяш – злоба, глупост, измама, суета, пиянство, мързел, алчност, разврат - всички пороци, които е особено трудно да понасяш не у себе си, а у другия, и да страдаш от тях, като от собствени; а също и пороци физически, безобразие, нечистоплътност, воня, рани, умопомрачения… и прочие, които е още по-трудно да понасяш…

Всичко това, или поне нещо от него, винаги ще съществува и всекиму ще е тежко да го понася. Онова, което трябва да заплатиш – грижа, удовлетворение, помощ, всичко това се приема за даденост. Всичките недостатъци – те не са даденост, а от тях страдат толкова повече, колкото повече са очаквали щастие от брака. 

Главна причина за страданията е тая, че се чака онова, което никога не се случва, а не се чака туй, което се случва винаги. 

И затова избавлението от тия страдания е единствено в това, да не чакаш радости, а да чакаш лошото, да се готвиш да го понасяш. 

Нима не е тъкмо в това най-главното за щастието изобщо? Нима хората тъкмо от това не са най-често нещастни, особено богатите? Вместо да осъзнаят себе в положението на роб, който е длъжен да се труди за себе си и останалите така, както иска неговият господар, хората си въобразяват, че ги чакат всякакъв род наслаждения и че тяхната работа е в това, да се възползват от тях. 

Как при това да не бъдеш нещастен? Тогава всичко, и трудът, и препятствията, и болестите, необходими за живота, се превръщат в неочаквани страшни бедствия. 

Затова бедните са по-малко нещастни – те знаят, че им предстоят труд, борба, препятствия, и затова ценят всичко, което им дава радост. Богатите, очаквайки само радост, във всички пречки виждат бедствия и не забелязват и не ценят ония блага, от които се ползват. 

Блажени нисшите, защото те ще намерят утеха, гладните – те ще се заситят, и горко вам, богати…

13 октомври 1899, Ясна поляна

Снимка: Tolstoy in his study in 1908, Wikipedia