Омайно, с дъх на пролет ♥ Из Епическите песни Славейкови

Прималняла

Под пладнешкий зной и жега,
мълком бледното си чело
Теменужката свенлива
към земята бе привела.

„Здравко, братко, я погледай,
на сестричката ни зле е –
Споменичето продума: –
тя от нещо крей, вехнее.“

– Нали е мома... приструвки!
жълтий Кукуряк зловолно
се обади и промъмра: –
знам аз за какво е болна!

„Ти мълчи! Незван, неканен,
нос навсякъде въвираш –
сопна му се ядно Кринът: –
бар от болка да разбираш!“

– Да потърсим лек – Зимбиля
се обади там отсреща: –
де е Момината Сълза?
Тя за болести е веща.
„Тук съм... Що е? Да не бъде

Теменужки прилошело?“
И поднесе сребро чашка
пред посърнало й чело.

Дълго Момината Сълза
грижно милва свойта дружка,
и дъхът и лековити
пи горката Теменужка...

Тежкий морен ден премина,
слънце зайде и утихна
тъмната гора. В небото
Месечно се мил усмихна.

И, съвзета, с дъх благатък
Теменужката приветна
ясний Месечку зашепна
обичта си беззаветна.

Портрет на Пенчо Славейков, Никола Петров, 1910 г.