Две великолепни миниатюри почерпени от „Дневникът на един геолог” (изд. Български писател)

♥ Един мъж и една жена 

Разбира се, че наистина има приятелства, дружби, семейства, които заслужават уважението на всички. Но винаги ми е било особено трудно да кажа:

ето тези двамата са най-добрите, най-достойните, те просто са идеалният случай.

До момента, в който срещнах един мъж и по някакъв повод го попитах каква е жена му. Той каза: „Че каква… Жена като баница. Тънка, дрипава и сладка.“

По-късно срещнах и нея. Веднага намерих начин да доведа разговора дотам, че да я питам какъв човек е мъжът й. Тя каза: „Че какъв… Мъж като голям хляб и топъл кожух.“

Те са!

***

♥ Нощ през август 

Петкане, Петкане, усещаш ли колко много сме сами?

Ако ти е много зле, веднага зарежи това четиво. Зарежи и онова, което щеше да вършиш, след като-почетеш. Всичко зарежи и тичай към банята.

Застани под един душ.

Плувай малко някъде. Ако не можеш - започни веднага да се учиш.

Яж!

Наспи се здраво, с отворена уста.

Разбери най-сетне, че за живия човек фатално значение имат само простите неща.

От: „Дневникът на един геолог”, Дончо Цончев, изд. Български писател 
Снимка: БГНЕС