Писмата на великите

„Което търсиш вече - намери си:

войнишки гроб, под който да заглъхнеш!

Огледай се и място избери си,

        та най-подир да си отдъхнеш!“

(* Из последното стихотворение на Байрон „На тоя ден навършвам тридесет и шест години“, Мисолунги, 22 януари 1824 г.)

Portrait by Richard Westall (1765-1836), en.wikipedia.org

„Писмата и дневниците на Байрон разкриват или по-точно потвърждават една основна истина за него, която той сам формулира: „Великата цел на живота е усещането, чувството, че съществуваме - макар да ни боли. Именно тази „ламтяща празнота“ ни тласка към хазарт, към битки, към пътешествия - към какви ли не безумни, но ярки преживявания, привлекателни за нас главно заради възбудата, която неизменно ги съпътства.“ 

(Юлия Стефанова, „Писмата на Байрон“)

...

Фрагменти от писмата и дневниците на Лорд БАЙРОН 

„Аз съм най-злочестото създание в Хароу или може би в целия християнски свят.“ 
(1804 г., в писмо до доведената си сестра Огъста)

„Аз ще си прокарам път към величието, но никога с безчестие.“
(1804 г.)

„Природата ме топна в боята на безразличието. Смятам, че не съм роден да бъда щастлив, макар в някои отношения да имам късмет. Аз съм едно самотно същество на тая земя, без никаква връзка, която да ме прикрепи към живота, ако не се смятат няколко съученици и двайсетина жени.“
(1807 г., в дневника си)

„Аз съм много нещастен човек, защото си мисля, че поначало имах добро сърце, но то бе толкова тъпкано и мачкано, че вече е станало твърдо като подметката на шотландски планинец“. 
(1808 г., в дневника си)

„Моят кратък живот е изпълнен с необикновени преживявания и макар че гордостта, която наричат чест, ме предпази и вярвам ще ме предпазва от позора на някое подло или страхливо деяние, вече ме сочат като Жрец на разгула и Ученик на безбожието.“
(1808 г., в писмо до Робърт Чарлс Далъс)

„Не изпитвам никакво удоволствие от модните увлечения в разгул. Аз съм млад и умерен в начина си на живот“
(1808 г., в писмо до Джон Хансън)

„Умът е голям дефект за жена, защото я прави надменна“. 
(в писмо до Огъста Лий)

„Жените ме отегчават като цяло, защото са досадни по природа.“ 
(1817 г., в писмо до Мъри)

„Цяло нещастие е, че нито можем да живеем с жените, нито можем без тях.“ 
(в писмо до Мур)

„Какво общо имам с писателствуването? Вече е късно да му мисля и всякакви съжаления са безполезни. Но ако всичко започваше отначало, предполагам, че пак щях да пропиша.“
(1814 г., в дневника си)

„Хората винаги ще бъдат егоисти и недостойни за доверие — за мене изключения не съществуват. Причината за това е положението в обществото, в света. Всеки трябва да се оправя сам. Безполезно е, може би даже егоистично да се очаква нещо от съседа. И все пак не мисля, че сме се родили такива, защото в ученическите години и изобщо преди двайсетата си година човек намира и приятелство, и достатъчно любов.“
(1811 г., в дневника си)

„Аз гледам на работниците като на една много онеправдана група хора, жертва на представите на някои люде, обогатили се чрез дейности, които са лишили тъкачите от работа. Например чрез въвеждането на някакво ново устройство един работник извършва работа на седмина, поради което шестима са изхвърлени на улицата… Наистина, милорд, колкото и да се радваме на постиженията на техниката, която може да принася полза на човечеството, не трябва да допускаме хората да се принасят в жертва на машините. Животът и благоденствието на отрудените хора е по-важно за нашето общество, отколкото обогатяването на няколко монополисти чрез усъвършенствуване на оръдията за производство, което лишава работника от хляб и прави труженика недостоен за своята плата“.
(в писмо до водача на умерените виги лорд Холанд)

Из: „Писма и дневници“, Джордж Гордън Байрон. Letters and Journals, 1832, ДИ „Народна култура“
* Portrait by Richard Westall (1765-1836), en.wikipedia.org