„Колко приятно би било да се живее у нас, ако външното държане беше винаги отражение на склонностите на сърцето.”
През 1750 г. краткият социално-политически и философски текст на Русо „Разсъждение за науките и изкуствата” (фр. Discours sur les sciences et les arts) печели конкурса на Дижонската академия на тема „дали възраждането на науките и изкуствата е допринесло за изявяване на нравите”. Написаното от Русо изиграва значима роля в края на Просвещението и бележи обрат към Романтизма.
(Jean-Jacques Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753)
♥ Разсъждение за науките и изкуствата (фрагмент)
„Какво нещо е известността! Ето нещастният труд, на който дължа своята известност. Сигурно е, че това произведение, което ми донесе награда и ми създаде име, е в най-добрия случай посредствено, и смея да добавя, едно от най-незначителните в тоя сборник...” ~ Жан-Жак РУСО
Духът има своите потребности, както и тялото. Последните са основите на обществото, първите са неговата украса. Докато управлението и законите се грижат за сигурността и благоденствието на събраните заедно хора, науките, литературата и изкуствата, не така деспотични и може би по-силни, окичват с венци от цветя железните вериги, които оковават хората, задушават в тях чувството за онази първична свобода, за която те са изглеждали родени, карат ги да обикнат своето робство и ги превръщат в това, което наричаме цивилизовани народи. Необходимостта издигна троновете, науките и изкуствата ги укрепиха.
Вие, силни на този свят, обичайте талантите и покровителствувайте хората, които ги развиват. Цивилизовани народи, развивайте талантите – щастливи роби, на тях вие дължите оня деликатен и изтънчен вкус, с който се гордеете, оная благост на характера и вежливост на нравите,които правят толкова лесно и дружелюбно общуването помежду ви. С една дума – видимостта на всички добродетели, без да притежавате нито една.
Колко приятно би било да се живее у нас, ако външното държане беше винаги отражение на склонностите на сърцето, ако приличието беше добродетел, ако нашите максими ни служеха за правило, ако истинската философия беше неделима от званието философ!
Но толкова качества рядко вървят заедно и добродетелта не шествува с такъв блясък и шум. Богатият накит може да бъде знак за богатството на един човек, а елегантността му – за неговия вкус. Здравият и силен човек се разкрива по други белези – не под позлатата на придворния, а под селската дреха на орача ще намерите силно и здраво тяло. Така и накитът е чужд на добродетелта, в която е силата и здравината на душата. Честният човек е борец, който обича да се бие гол – той презира всички тези жалки украшения, които биха му попречили да разгърне силите си и по-голямата част от които са измислени само за да прикриват една или друга уродливост.
Изображение: Jean-Jacques Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753, bg.wikipedia.org