„Какво ще си помислят хората?“ - Страхът, който те унищожава ♥ ОШО

Живот без позиция

Един ден ти наблягаш на това да сме зрели, друг ден казваш: „бъди като дете“. Ако възприема позицията на зрелия човек, чувствам как моето дете е потиснато и гладува за себеизразяване. Ако оставя моето дете да танцува, да пее, тогава на повърхността излиза детинщината. Какво да правя?

Да си зрял не означава възприемане на зряла позиция. Всъщност това е една от най-големите бариери пред постигането на зрелост. „Възприемане“ означава нещо наложено, възприемане означава нещо култивирано, практикувано. То не произтича от теб. То е маска, боядисано лице, то не е твоето истинско същество. Всички правят това. Ето защо хората на земята само приличат на зрели - но не са, а са напълно незрели: дълбоко в себе си те са възприели зрели позиции и са си останали в детинското състояние. Тяхната зрелост не стига по-дълбоко от повърхността и дори не е и толкова дълбока.

Одраскайте леко който и да било човек и ще откриете как от него се появява детинщината. И това са не само така наречените обикновени хора - одраскайте вашите светци или вашите политици и лидери, и ще видите как се появява незрелост. Отидете и просто наблюдавайте който и да било парламент по света, и никъде другаде няма да видите толкова много незрели и детински хора, събрани заедно.

Човек мами себе си и другите. Ако „възприемеш“, ще бъдеш фалшив, неистински. Не съм ви казвал да възприемате каквото и да било. Бъдете! Възприемането е бариера пред това да бъдеш. А единственият начин да бъдеш е да започнеш от самото начало. Тъй като родителите ти не са ти позволявали да бъдеш по време на твоето детство, ти си заседнал някъде. Менталната възраст на така наречените нормални хора не е по-висока от дванадесет до тринадесет години - дори не и четиринадесет! А ти може да си на седемдесет или осемдесет години, но твоята ментална възраст си е останала заседнала някъде преди да придобиеш сексуална зрелост. В момента, в който един човек стане сексуално зрял, на тринадесет или на четиринадесет годишна възраст, той е завинаги запечатан. Така той продължава да става все по-фалшив и по-фалшив. Един фалш трябва да се защитава с други фалшове, една лъжа трябва да се предпазва с други лъжи, и така в това няма край. Ти се превръщаш просто в купчина боклук - ето това е личността. Личността трябва да се остави и едва тогава ще се появи индивидуалността. Те не са едно и също нещо. Личността е просто витрина, изложба - тя не е реалност.

Индивидуалността е твоята реалност, тя не е нещо за показ. Може да се дълбае в теб толкова дълбоко, колкото е възможно, и ще се открива все един и същи вкус. Твърди се, че Буда е казал: „Можете да ме опитате откъдето и да е, и ще откриете все един и същи вкус, точно както можете да вкусите океана от което и да било място и да установите, че е солен.“ Индивидуалността е едно цяло, тя е органична. Личността е шизофренична: центърът е едно нещо, а периферията е нещо друго и те никога не се срещат. Не само че никога не се срещат, не само че са различни, но са и диаметрално противоположни едно на друго и са в непрестанна борба.

Така че първото нещо, което трябва да се разбере, е: никога не възприемай зряла позиция. Бъди или зрял, или незрял. Щом си незрял, значи бъди незрял - бидейки незрял, ти си даваш възможност да израснеш. Тогава нека незрелостта да присъства - недей да бъдеш фалшив, неискрен по отношение на нея. Щом си дете, значи си дете - и какво от това? Бъди в детинското състояние. Приеми го, върви с него. Не създавай разделение в своето същество, иначе ще създадеш фундаментална лудост. Просто бъди себе си.

Няма нищо лошо в това, че си дете. Тъй като са те учили, че е лошо да проявяваш детинщини, започнал си да възприемаш позиции. Опитвал си се да бъдеш зрял още от самото си детство, а как може едно дете да бъде зряло? Детето си е дете, то трябва да прави детинщини… Ти носиш в себе си всичко, от което имаш нужда, то е дар от Бога. Всеки се ражда с истината в своето същество - животът е истината. Но си започнал да учиш лъжи.

Остави всички лъжи. Бъди смел - и разбира се, ще почувстваш как в теб се появява голям страх, защото всеки път когато оставяш личността, твоята детинщина, която никога не е била позволявана, ще изскочи на повърхността. И ти ще се плашиш: „Какво! Нима в това отношение ще се държа като дете? Когато всеки знае, че съм голям професор - или доктор, или инженер - че имам докторат, а пък се държа детински?“ Появява се страхът - страхът от общественото мнение, от това какво ще си помислят хората.

Същият този страх те е унищожил още от самото начало. Същият страх е бил тази отрова: „Какво ще си помисли майка ми? Какво ще си помисли баща ми? Какво ще си помислят хората, учителите и обществото?“ И малкото дете започва да нахитрява - то не разкрива сърцето си. То знае, че няма да бъде прието от другите, затова си изгражда лице, създава си камуфлаж. И ще показва това, което хората искат да видят. Това е дипломация, това е да си политик - това е отрова!

Всеки действа като политик. Усмихваш се, защото е изгодно да се усмихваш, плачеш, защото от теб се очаква да плачеш. Казваш нещо, защото то улеснява нещата. Казваш на съпругата си: „Обичам те“, защото така тя си мълчи. Казваш на съпруга си: „Не мога да живея без теб, ти си единственият човек в моя живот, ти си моят живот“ - защото той го очаква от теб да го кажеш, а не защото ти го чувстваш така. Ако така го чувстваш, значи в това има красота, и то е една истинска роза. А ако просто се преструваш, ако гъделичкаш мъжкото му его, ако го подкрепяш, защото имаш някакви цели, които искаш да осъществиш чрез него, тогава това е едно изкуствено, пластмасово цвете.

А вие сте натоварени с толкова много пластмаса - в това е проблемът. Светът не е проблем. Така наречените религиозни хора непрекъснато повтарят: „Отречи се от света“. Аз ви казвам, че светът изобщо не е проблем. Отречи се от фалша - това е проблемът. Отречи се от изкуственото - това е проблемът. Няма нужда да се отричаш от семейството си, но се отречи от цялото това псевдосемейство, което си създал тук.

Бъди истински, автентичен. Понякога ще е много болезнено да бъдеш истински и автентичен, това не се дава толкова евтино. Да си неистински и неавтентичен е евтино, лесно, удобно. Това е трик, стратегия да се предпазиш, това е броня. Но тогава ще пропуснеш истината, която носиш в душата си. Тогава никога няма да познаеш Бога, защото Бог може да бъде познат само вътре в теб. Първо отвътре, след това отвън; първо вътре, след това навън - защото това е най-близкото нещо до теб, твоето собствено същество. Ако там пропуснеш Бога, как можеш да видиш Бог в Кришна, в Христос, в Буда? Всичко това са глупости. Не можеш да видиш Бога в Христос, ако не видиш Бога в себе си. А как можеш да видиш Бога вътре в теб, ако непрекъснато създаваш лъжи около себе си? Лъжите са толкова много, че почти си забравил пътя към своето същество. Ти си се загубил в джунглата от лъжи.

Фридрих Ницше е казал, че човек не може да живее без лъжи, и за около деветдесет и девет процента от хората той е прав. Защо човек не може да живее без лъжи? - защото лъжите действат като буфери, като амортисьори. Лъжите действат като смазка, че да нямаш непрекъснато търкания с хората. Ти се усмихваш и другият се усмихва - това е смазка. Може да се чувстваш гневен вътрешно, може да си пълен с ярост, но продължаваш да се усмихваш на жена си: „Обичам те“. Ако изразиш яростта, ще си имаш неприятности.

Но помни, че докато не можеш да изразиш яростта си, никога няма да разбереш как да изразиш любовта си. Човек, който не може да бъде гневен, не може да бъде и любящ, защото той трябва толкова много да потиска гнева си, че става неспособен да изразява каквото и да било друго - защото всички неща вътре 6 твоето същество са свързани заедно, не са отделени. Между гнева и любовта няма водонепроницаеми сектори - те всички са заедно, смесени едно с друго. Това е една и съща енергия. Ако потиснеш гнева, трябва да потиснеш и любовта. Ако изразиш любовта, ще се изненадаш - гневът също се надига заедно с нея. Или потискай всичко, или всичко ще трябва да се изрази. Трябва да разбереш тази аритметика на твоето вътрешно органично единство. Или изразявай, или потискай. Изборът не е в това да можеш да потиснеш гнева, а да изразиш любовта - тогава любовта ти ще бъде фалшива, защото няма да има никаква жар, няма да притежава качеството на топлината. Тя ще е просто маниерност, нещо кротко, и ти винаги ще се страхуваш да навлезеш по-дълбоко в нея. 

Хората само се правят, че обичат, защото от тях се очаква да обичат. Те обичат децата си, обичат съпругите или съпрузите си, любовните си партньори, приятелите си, защото от тях се очаква да вършат определени неща. Те изпълняват тези неща като че ли са някакви задължения. В това няма празнуване. Прибираш се у дома и погалваш детето си по главата просто защото това се очаква от теб, просто защото това е нещото, което трябва да се прави, но няма радост в това - то е студено, мъртво. А детето никога няма да може да ти прости, защото едно студено погалване по главата е грозно. И детето се чувства смутено, и ти се чувстваш смутен.

…Дисциплината идва от твоите собствени вътрешни опитности. Тя идва от срещата с всички възможности на твоето същество. Тя идва чрез преживяване на всички аспекти, чрез изследване на всички измерения. Тя идва от разбиране. Бил си обзет от гняв и си разбрал нещо от него -това разбиране поражда дисциплина. Това не е контрол. Контролът е грозен, дисциплината е прекрасна.

Думата „дисциплина“ преди всичко означава способност за учене, оттук и думата „ученик“. Тя не означава контрол, а означава да си способен да се учиш. Дисциплинираният човек е този, който непрекъснато учи чрез жизнения опит, който навлиза във всичко без да се страхува - който рискува, който изследва и се впуска в приключения, който е винаги готов да навлезе в тъмната нощ на непознатото, който не се привързва към познатото и който винаги е готов да извършва грешки, който е винаги готов да падне в канавката и другите да му се смеят. Само хора, които са достатъчно смели да бъдат наречени глупаци, са способни да живеят и да обичат и да познаят и да бъдат.

Зрелостта идва чрез все повече и повече и все по-дълбоки и по-дълбоки преживявания на живота, а не чрез избягване на живота. Като избягваш живота, ти си оставаш в детинското състояние. И още едно нещо: като казвам да бъдеш като дете, нямам предвид да се държиш детински. Детето трябва да се държи детински, иначе ще пропусне това велико преживяване на детството. Но дали си млад или стар, детинщината просто показва, че не израстваш. 

Да бъдеш като дете е нещо съвършено различно. Какво означава това? Първо, детето е винаги тотално - каквото и да прави детето, то бива погълнато от него, то никога не е отчасти въвлечено. Ако събира морски раковини по плажа, всичко друго просто изчезва от съзнанието му и всичко, което го интересува, са морските раковини и плажът. То е погълнато от това, напълно се е изгубило в него. Това качество на тоталност е едно от основните неща в това да бъдеш като дете. Това е концентрация, това е интензивност, това е цялостност.

И второто нещо: детето е невинно. То действа от състояние на незнаене. То никога не действа поради знание, защото няма такова. Вие винаги действате поради знание. Знанието означава минало, знанието означава старо и разказано, знанието означава това, което си насъбрал. А всяка нова ситуация е свежа, никое знание не е приложимо към нея. Не говоря за инженерство и технология - там миналото е приложимо, защото машината си е машина. Но когато се държиш в човешка атмосфера, когато общуваш с живи същества, никоя ситуация не е повторение на някаква друга. Всяка ситуация е уникална. Ако искаш да действаш правилно в нея, ще трябва да действаш чрез състоянието на невежество, подобно на дете. Не внасяй своето знание в нея, забрави цялото знание. Откликвай на новото по новому, недей да отговаряш на новото от позиция на старото. Ако отговорът ти идва от старото, ще пропуснеш: няма да има мост между теб и това, което се случва около теб. Винаги ще закъсняваш, винаги ще пропускаш влака.

Избрано от: „За зрелостта“, Ошо, изд. „Гуторанов и син“, 2002 г.
Снимки: The Sannyas Wiki