„Човекът на безстрашието и самообладанието върши всичко според душевното равновесие, което съчетава и контролира всички елементи на психиката. Той е човек на логиката, или по-право на съюза между чувството и разума.“
(1879 ~ 1970)
За самообладанието
В човека всякога, докато расте в пътя на напредъка, става борба. Ала стремежът на повдигнатия духом неволно се очертава в това, щото духът да има надмощие над физическото тяло. Това е една негова присъща необходимост. В това надмощие духът намира своето спасение и самообладание.
У мистиците има правило, което гласи: „Понеже нашето тяло е оръдие на образоваността и на преобразованията на света, то за да завладеем себе си, значи да завладеем света”. Как е възможно да владеем себе си? – това значи да сме господари на своето си естество в трите области на живота: физическа, духовна и божествена.
В самообладанието на физическата област означава: умение да пазим здравето си, чувството за храброст и борбата за правдата. Самообладанието на духовната област означава: равнодушие към злото, спокойствие пред бъднината и радост, че стои човек на голяма нравствена висота. Самообладанието на божествената област означава: трептенията на духа са в унисон с Божествената мирова Душа и че неговите (на човешкия дух) дела срещат гласното или мълчаливо одобрение на цялата Бяла ложа.
Самообладанието на физическото поле е свързано с известни външни и вътрешни физиологични промени. Знае се например от някои, че когато се почувства вълнение или дори кога се очаква, трябва енергично да се поеме въздух, но така, че това движение да стане почти изключително през корема, а гърдите при това да запазят спокойствие. Дълбокото въздишане, чрез пълни гърди, което често се върши от хората безсъзнателно, когато се намират в развълнувано положение, е неправилно и не донася търсеното облекчение; напротив дори, вълнението не се прекратява, за което може да послужи свидетелство на дрезгавия глас при разговора. Това внася досада на събеседника; това е вредно за оня, що търси засилване на самообладанието в себе си. Като поддържаме няколко секунди корема си надут, трябва тихо да издъхнем въздуха. При няколко опита това ще стане навик, а навикът – знае се – е втора природа у човека. Тоя начин е правилният, той докарва – от физиологично гледище – себевладението. Който е имал случай да води не до там приятни разговори и особено с началстващи лица или високо поставени хора, такъв вероятно е забелязал, че главното условие за спазване самообладание, или поне настъпване на относително душевно спокойствие, е: да се запази спокойствие в първите моменти на разговора, а след това самообладанието само ще настъпи полека-лека. Разбира се, че в това правило няма нищо тайнствено, - това може да бъде препоръчано от кой да е лекар или натуралист. Това правило се основава на чисто физиологични причини. Ала щом се намеси в това правило и окултна сила, то добива по-голяма тежест, по-мощно влияние. Можем ли да си представим тогава, че бодър човек, със здрав и озарен от Горе дух, ще ходи гърбав, с отпуснати рамене и забит в земята поглед? Ако, напротив, срещаме по улицата хора с право държана глава, със смел поглед и усмивка на устните, ще ли помислим, че те са ония, що не могат да се владеят, що робуват на големи грижи и несполуки? Ето разликата между едните и другите, между нерешителните и смелите, между слабо владеещите и самообладаващите се. Ала има и друго, - наблюдава се обратното: тялото влияе силно върху духа. Още римляните са казвали: „Здраво тяло – здрав дух” (Mens sana in compore sano). Здравословната наука на туй ни учи.
Има едно старо поверие, че човек никой път не трябва да се преструва на болен, защото може и действително да се поболее. И наистина: направете си лицето кисело, отпуснете се на някоя мисъл, че здравето ви е разслабено, разслабете цялото си тяло – и скоро ще почувствате истинска отпадналост. „Въображението – казва д-р Монен – е вълшебната фея, която раздава добрините и злините. Никой не може да бъде щастлив, ако не вярва, че е такъв: човекът е нещастен само за това, защото си съставя лъжливо понятие за щастието”. Коренът на умствените и телесни болести е във въображението, а следователно в свръзка с малкото самообладание.
Тялото е оръдие на духа. Пътят за развоя на духовната личност – ето пътя на самообладанието.
За да се премахне коренно причината на човешката несамоувереност и несамообладание трябва да се премахнат всички лъжливи представи, а всички лъжливи представи са постройки на болнаво въображение. Ала как трябва да се премахнат лъжливите представи? Трябва преди всичко да се търси равновесието между тялото и душата; трябва да се знае дали телесното здраве не е нарушено или душата не чувства някой недостатък. Нужно е да има човек здрави нерви – тия жици на звезден живителен ток. Нервите и носещият се по тях ток (животът върху земята) са център на всички процеси в човешкия живот: физически, химически и други. Ето защо и липсата на самообладание нужно е да разгледаме като явление, имащо за основа нервната система, лоша нервна система - значи безсилен и безволен дух. Всички токове на нервната сила възникват в средоточните апарати на мозъка, който е главно оръдие на духа, по нервните жици тая сила се разнася до най-дребните клетки на организма и органите.
Всяка дейност на мозъка се обуславя и съпровожда с някоя представа или възприятие. Тая дейност докарва трептения от ясно жълт или бяло-жълт цвят, който окото на ясновидеца умее да различи от ония на сиянието около главата, колкото и да е малко то. Забелязват ли се места (от тъмно-жълт мътен цвят) в мозъка, това е верен признак, че субектът е слабоумен, със слаби нерви, неразвит умствено. Естествено, че у такъв липсва и самообладание. Човекът на безстрашието и самообладанието върши всичко според душевното равновесие, което съчетава и контролира всички елементи на психиката. Той е човек на логиката, или по-право на съюза между чувството и разума. Дейността на мозъка – служител на духа – се складира изобщо от дейността на чувствата и дейността на логиката: у слабоволните хора, у хората с разстроени и болни нерви – деца на несамообладанието – взаимодействието между тия два елемента е нарушено в полза на чувството, изтъкнато на предно място. Човешката душа е не само несъвършен орган, но и непостоянен. Всички усилия на окултиста ученик трябва да бъдат насочени към изглаждане на всички мисловни грапавини и недостатъци. В природата има доста неразбрано за людете, а и доста неподозирано. Нашите съждения са основани на чувствания, дохождащи до нас посредством несъвършени и непостоянни органи. Трябва с други думи да насочим вниманието си към това, щото да направим органите на чувствата (зрение, слух, осезание, обоняние и вкус) по-добри, по-съвършени. А това става, чрез засилване добродетелите на душата. Има едно златно окултно правило, което казва: „Ако ти се стремиш да направиш крачка напред в окултното знание, прави едновременно три крачки напред към усъвършенстване на своя нравствен характер”. Подвизаващият се в окултно-мистичния път трябва да поднесе в храма на Истината още своето мъжество и безстрашие. И тия две добродетели са свързани със самообладанието. Трябва човек да свикне да гледа всяка опасност право в очите. Обикновеният човек научил се да бъде храбър, като срещне дивия звяр в гората спокойно ще го застреля с оръжие; човекът на окултизма с поглед само може да го умъртви. И за това е потребно пълно самообладание. Каква грамадна сила се крие в душата на нравствения човек! Само един негов поглед носи поражение на черните и мрачни сили; само едно напомняне на истината е съкрушително. Храбростта, например е чувство на безстрашие и това чувство, колкото да е нискостоящо в сравнение със смелостта на нравствения индивид, все е оправдано кога работи за правдата. Храбростта през време на Балканската война (1912/13г.) от страна на българите издигна България толкова много пред външния свят. Липсата обаче на самообладание у българските държавници през това борческо време и малко по-сетне докара по-голямата част от причините на погрома. Ако българските управници владееха чувството самообладание, нямаше да водят народа из опасната пътека на безразсъдството.
От духовно гледище самообладанието е всякога органически свързано с доброто. Без благородство на душата, самообладанието е празен звук, дума без значение. „Души люшкани от бурите!” – пише окултистът-писател Джемс Ален в книгата си „Мисълта – творец на характера” – „гдето и да сте, под каквито и условия да живеете, знайте това, че в океана на живота островите на блажените ви се усмихват и озареният от слънце бряг на вашия идеал очаква там вашето пристигане. Дръжте ръката си здраво върху шлема на мисълта! В лодката на вашата душа се е наклонил властният учител; Той спи сам: събудете Го! Себеобладанието е сила; правата мисъл е власт; спокойствието е могъщество. Кажете на сърцето си „Мир, бъди спокойно!”
От кабалистично гледище самообладанието за добро се характеризира от третата буква в българската азбука – В. Наистина и в друга буква има такова качество – С, защото тя кабалистично се тълкува „Бог крепък”. Бог изпращаш поддръжка в трите свята: физически, духовен и божествен. От гледището на хиромантията самообладание има оня човек, у който и трите главни черти на неговата десница (мястото между дланта и основата на пръстите) са добре развити и без напречни сечения – признаци на спънки и болести в живота. Според науката за числата, на божественото самообладание отговаря числото 19 – число същевременно на окултната твърдост.
Бъдете самообладателни, о мои приятели, и не смесвайте това божествено чувство, присъщо на една светла душа, с ината на фанатика, с нахалството на злия или с непокорството на глупака; защото Господният Дух така назовава самообладанието: непреклонна власт от Горе, която лекува болни души при заник слънце на техните надежди и като ги излекува, накарва ги да служат на любовта.
Със съкращения от: „Седемте основни добродетели“, Александър Кръстников, изд. Фондация „Ал. К. Кръстников“, 2010 г.
Снимка: Александър Кръстников (1879-1970); aleksanderkrustnikov.com
