„Милосърдният сее дружба, а пожънва приятелство. Благоволението на силните Духове е с милостивия и състрадателния.“
(The Seven Acts of Mercy by Frans Francken II)
За милосърдието
„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.“ ~ Ев. Матея гл. 5, ст. 7.
Милосърдие към човека, - означава за Небето, че човекът по пътя на изпитанията е вече възмъжал: милост към човеците, - това е окултен белег, че страданията по откупване на стари грешки и грехове се свършват и че настава край на една неприятност, що сме преживявали малко - много спокойно и твърдо. Милосърдието Божие е зората предвестница, че настъпва денят на радостта от Горе. Тая зора носи благословия, тая милост е желателен дар.
Човек на милосърдието е защитен и ограден от гнева на лукавите духове, от проклятието на злите. Милостта му е окултен щит, доброто сърце с трептяща в него звездна светлина се противопоставя на всяка външна нечиста мисъл. Валаам (кн. Числа. чл. 22: 9 - 12) се моли Богу да бъдат прокълнати евреите, че така да има възможност да се бие с тях: Бог обаче му отвръща, че благословени люде не се кълнат. От тука може да се извади заключението: свързаното с благословия небесно милосърдие стопява всяко проклятие и всяка мисъл за прокълнаване. Човек без милост е цяло животно, нещо повече: животно черно и страшно - цял дявол. Лукавите духове се радват от сърце на такива. Живее ли подобен човек? Живее като есенен лист, окапал от дървото на живота, очакващ своето изгниване. За тор е годна такава студена разумност, за тор и за смет.
Който няма Божествен дух в себе си или не чувства неговия образ в гърдите си, усеща се като обезнаследен. Мъчно е на такъв в самотата; страшна е околната студенина за такъв безбожник. Може ли да има у него милост? Милост е нямал той и милост към него никой не чувства. Силни мъже от духовната област трябва да се застъпят за него: духове равни на доброто нужно е да го смислят. А това ще стане след като тоя окултен сиромах се огледа около себе си, размисли върху окаяното си положение и възжелае благополучието на горните небеса. Първо, второ и трето небе имат, наистина повече духове, що се занимават с милосърдие; същинският чертог на милосърдието, обаче е четвърто небе, намиращ се под лъчите на Сатурн. Астрологично се знае, че Сатурн е планетата с аспект на всичко добро и милосърдно. Който се роди под влиянието на Сатурн носи нравствена топлина. Него отговаря ясно синия небесен цвят: под негово влияние са приятния, благоухаен мирис на пролетта: сладкия вкус и изобилието на рибата. „Дърветата отдават плодовете и даже кората, листата и сока си на всякого, комуто са нужни. Добре е за оня човек, който прави същото. Но малко хора има, които разбират това и постъпват тъй” (Кришна). Христос е милостив до самоотричане (Еван. Йоаново гл. 10: 17 - 18).
Окултно е открито, че е по-опасно да се живее между немилостиви хора, защото влагата им и хладът са по-отровни за здравето на човека, отколкото влагата и хлада на мухлясала къщурка. Дано станете по-умни, по-умни и по-благоразумни за своето здраве: пазете се от близостта на коравосърдечните. Ние искаме нещо, което е възможно. Синовете на Небето - Benei ha Elohim - искат същото. Благ е милостивият към болните и страдащите. А кой на земята не е бил болен, страдащ? Чрез болестта и страданията човек цени здравето. Душевното и духовното здраве раждат някаква по-висша плът.
Ето ние ви проповядваме милосърдие, а не подигравка с милосърдието. Нека вашият дух, облечен в звездолика светлина, рече драговолно и засмяно: милосърдието да бъде почин и смисъл на нашия живот. В името на вашата сетнина, о мои приятели, останете верни на това знание, върху чието поле е написано с златни букви: милосърдие. Днешният коравосърдечен и грубо себелюбив човек трябва да се преодолее. Съзнавате ли напълно това?
Милосърдието ако го има в светла душа, няма нищо общо с „милосърдието” на съвременните хора от света; защото добродетелите на класовете нямат нищо общо с отделенията. „Нечувствителен и равнодушен към чуждата скръб бива богатия човек” - казва се в Талмуда. Разказаната от Иисус Христос притча за вдовицата, която със своята лепта помогнала най-много, потвърждава това. Всякога ще се намерят бедни хора, желаещи от сърце да минават за човеколюбци и милостиви. Първите са немощни от към средства; богатите са нищо откъм дълбоко желание. Една маджарска пословица гласи: „Милостивият не бива богат; богатият навярно не е милостив”. Милосърдието не е някаква натрапчивост на духове, ала то трябва да бъде разбрано от просветените така: свободно съзнание, което щедро разтваря ръце и дари с радост от своята пълнота Горе и от своето изобилие долу; защото „горе” и „долу” се срещат и разбират в съзнанието на духознаеца. Милосърдието е едновременно добродетел на земята и на небето. Нея трябва да обичаме, от нея трябва да имаме предостатъчно: защото посредством връзките на това благородно чувство нашата нравствена сила расте на дълбочина и височина.
Да, приятели мои, лоша съвест има оня, комуто липсва милосърдието: затова ви мразят злосторниците и любителите на модно човеколюбие. Отровни мухи са те със своите премного рекламирани чувства: ала бъдете спокойни, вашето скрито и скромно милосърдие ще ги ужили по-дълбоко и тях ще стори то повече заровени в тинята. Не е ваше дело да вадите и разгонвате от калта живущите удобно в блатото. Милосърдието подобно на любовта трябва да е безкористно. „Искаш ли истински да живееш за себе си, живей за другите”, казва стоическият философ Сенека.
Човек трябва да се отнася милостиво към всичко живо под небето: животно, плътен човек и покойник. Само към злите и лукави духове трябва да бъдем сдържани. На милосърдие към всичко и всички ни учи още Стария завет (псал. 145, ст. 8 – 16). Новият завет проповядва милосърдие в по-голямата степен. И съвременния живот, макар твърде груб и материалистичен, има оттенъци на милосърдие и милост - солидарността и общественото чувство.
Три неща иска същинският духовидец: място, време и сила - затова не се отказва от милосърдието, което му дава предно място: харесва му времето, което е добре изпълнено в труд за ближните; нрави му се силата, дадена от Горе, защото чрез нея той откупва жертвите и плячката на Черната ложа. Лъчи на звезда се появяват в дланите на оная десница, която щедро дари току що пробудилите се деца.
Милосърдният сее дружба, а пожънва приятелство. По-лесно се покачва той по шеметни върхове; по-лесно избира урвите на проповедническите планини, от колкото нравствено хромия. Благоволението на силните Духове е с милостивия и състрадателния. Що е щастие, що е постижимост в щастието? - Това са предни изпълнени обещания, реализирани оброци. „Дай, за да вземеш”- казвали древните. Днес, в суетния свят вършат противното: „вземи и не давай”. Толкова днешните хора са себелюбиви. Милосърдието е свързано с тия душевни качества: 1. благодушие, 2. благородство, 3. великодушие, 4. отзивчивост и 5. правдивост.
Господният Дух обича тия, що правят пред звезди свидетели своите деяния, защото по тоя начин те образуват звездите - органи на духовното си тяло. Господният Дух обича тоя, който живее за да прави милостиня и който чрез милостиня увеличава съкровищата в духовния си дом, защото така някога ще може да живее в него Христос с пълнотата си. Господният Дух обича тоя, що приготвя с щедра десница жилище на земния беден: тъй и нему небесни зидари ще съградят красиво жилище в бъднина. Господният Дух обича тоя, който пръска златни думи и заедно с това носи сияние с цвят на първото небе. Господния Дух обича тоя, чиято душа е дълбока и отзивчива, защото при дребно и едро изпитание няма да загине, а милостивото му сърце ще усили неугасимият свой огън. Господният Дух обича тоя, комуто душата е препълнена с много добродетели: от своята пълнота ще раздава такъв на нишите духом и няма да остане без потомство и спомен.
* Бургас, Април 1915 г.
...
Със съкращения от: „Седемте основни добродетели“, Александър Кръстников, изд. Фондация „Ал. К. Кръстников“, 2010 г.
Картина: The Seven Acts of Mercy by Frans Francken II; chinaoilpaintinggallery
