„Няма по-симпатични и по-желани хора от тия, които посрещат бодро и на крака материалните крахове, усмихват се на съдбата и започват отново. Те са солта и утехата на земния живот, защото го осмислят със своя героизъм.“
~ Георги ТОМАЛЕВСКИ, „Слънце след буря“ (Изд. „Житно зърно“).
Контрастът
Един мъчителен и опасен със своите последици страх, е страхът от бедност, или както го наричат, страх за утрешния ден. Има, срещал съм такива човешки същества, които живеят в непрекъсната тревога, как ще прекарат идващия ден. Ще имат ли да ядат, какво ще облекат, какво ще стане с децата, кой ще ги осигури, кой ще се грижи за старините им и др. Такива хора превръщат живота си в робство за осигуряване, без да знаят великата истина, че законите, които регулират една човешка съдба, най-често не се съгласуват с нашите разпоредби и предвиждания. В атмосферата на тоя страх от глад, от изнемогване се проявяват страшни, егоистични нагони, ражда се алчността, мошеничеството и жестокостта. Тоя вид страх прави отделните човеци непоправими егоисти и изостря тяхната съобразителност до степен, която отрича правото на всяко друго съществувание. Има хиляди жертви по лицето на земята от пагубните последици на тоя страх. Хиляди самоубийци са завършвали живота си най-трагично, защото не са могли да си представят, как ще се живее в бедност и лишение. Техният личен и семеен егоизъм не може да допусне слизане на по-долното стъпало в материалния живот, защото цялото им битие е било заангажирано в създаване на благосъстояние. Тия хора не са разбирали нищо за суетността на земното богатство и не са научили героизма на аристократичния дух, който героизъм позволява на човека да заживее при всички условия еднакво достойно, еднакво смислено.
Има човешки, същества, които смятат, че е невъзможно съществуванието им без обстановката на параден блясък, която да подчертае личното им достойнство. Има други, животът на които пулсира заедно с ритъма на сделките. Тяхната кръв се движи по жилите в зависимост от банковите им операции и, ако някога тия сделки попаднат в неблагоприятен или безизходен път, сърцето спира, кръвта замръзва и един живот загива върху разтворените страници на неблагоприятния баланс. На какво се дължи това? Психологията на тежкия банкер не е бохемство. Той не е от категорията на хората, възприели прекрасния евангелски принцип: Не се грижи за утрешния ден, стига на днешния ден неговата грижа. Не си губи живота в тия страхове, какво ще ядеш и какво ще пиеш. Виж криковете в полето - те са облечени по-хубаво от царя, а птиците небесни намират също своето препитание.
Ето, на това място ние се докоснахме до вярата. Вярата е огромна сила в човешката душа, която ни освобождава от страха. Има хора, които вярват в успеха на утрешния ден и заспиват спокойни. Все ще дойде нещо, все някак ще се преживее, казват те и така живеят дълги години, може би, по-скромно от другите, но с по-малко тормоз, по-малко унижения и убийствен страх за утрешния ден. С непрекъснатия си страх за този утрешен ден, ние заразяваме околните и децата си и създаваме непоносимата атмосфера на потиснатост, която е истинска отрова за живота. Познати са печалните и незабравими случаи, когато някои родители, без да знаят, убиват крехкия живот на своите деца със своето отчаяние. Фалира някой търговец. Той представя пред своето семейство нещастието си в такива краски, с такъв страх и безнадеждност, че в скоро време децата побеляват, защото отчаянието се вмъква като разяждаща отрова в крехките им организми.
Колко е велик, и за съжаление, колко рядък е мълчаливият героизъм на човеците, които „започват наново“. Няма по-симпатични и по-желани хора от тия, които посрещат бодро и на крака материалните крахове, усмихват се на съдбата и започват отново. За човешкия род те са едно скъпо богатство. Те са солта и утехата на земния живот, защото го осмислят със своя героизъм.
Една друга, доста чувствителна еманация на личния егоизъм, е страхът от болести и смърт. Има хора, които непрекъснато мислят, че са болни, или че ще се разболеят. Един бодеж в гръдния кош, който може да се премахне с няколко дълбоки вдишвания, те считат за начало на туберкулоза. Когато се изкашлят, те разглеждат слюнката си дали няма кръв. Ако са се ръкували с някой болен, въпреки че са измили добре ръцете си, смятат, че все пак, по някакъв начин е попаднал у тях някакъв бацил и сега той тайно и коварно върши своята работа. Те се събуждат ноще, пипат челото си, за да проверят, дали са изпотени, мерят често своята температура и чукат върху гръдния си кош, без да разбират нищо от звуковете.
Личният егоизъм и страхът за собствения живот създават у човека една слабост, една податливост, която може да направи човека истински нещастник. Такъв човек проектира върху себе си всички човешки страдания и се счита арена на всички ужаси. Деветдесет на сто от нервните смущения в нашата епоха, са фантазии на хора, които, завладени от мисълта за себе си, попадат във водовъртежа на един страх, който често им отравя живота. Според един лекар, броят на такива хора е едно на десет от цялото човешко общество. Да се изброяват случаи и факти е ненужно. Всеки, който чете тия страници, ги е изпитвал в една или друга форма. Всеки човек, обаче, би могъл да предприеме нещо твърде съществено за своето лично освобождение, защото зад плахите трепетни пластове на човешката душа, има огромни залежи от сили, които ние още не познаваме и никога почти не сме използували.
Неподозирано за много хора по широкия свят, страхът е пропълзял като злокачествена отрова в много големи размери, в най-причудливи и неузнаваеми форми и е влязъл дълбоко в структурата на човешкото общежитие. Печалната картина на разрушение и ужас, в която се потапя отвреме - навреме човечеството, е резултат пак на страха. Всички войни, революции, кървави стълкновения по лицето на земята стават от страх.
В своята книга „Жозеф Фуше“, видният световен писател Стефан Цвайг пише следното във връзка с една необикновена категория страх:
„Световната история не е, за жалост, както обикновено се представя, само история на човешката смелост; тя е също така история на човешката страхливост; политиката също не е, както искат безусловно да я представят, изкуство за ръководене общественото мнение, а е по-скоро раболепно преклонение на водачите пред създадени и насочени от самите тях обществени течения. Така се пораждат и войните: чрез игра с опасни думи, чрез възбуждане на националистически страсти; така се пораждат политическите престъпления; никой порок, никоя жестокост не е проляла толкова кръв, колкото човешката страхливост.“
Има случаи, когато страхът съзнателно и методично се насажда, както сред отделни съсловия на обществото, така и сред отделни народи. Чрез това методично култивиране на определени страхове, каквито са страховете от нашествия, нахлувания, ограбвания и унищожения, се цели да се отгледа и запази за по-дълго време една целесъобразно подбрана омраза, често потребна за плановете и целите на известни среди и фактори в даден народ и даден исторически момент.
От всички тъмни вампири, които душат човека и народите, единствено страхът е оня, който създава най-ужасните последици. Тоя бич парализира проявите на свободния живот и ограничава духа. Борбата срещу страха е равнозначна с борбата за освобождение на духа. Поставен като регулатор в праосновите на човешката природа, той не бива да се развива до пределите, които ще го направят пречка за развитието на тоя дух.
Страхът, които има най-много форми и най-неизследваеми нюанси, ни придружава в земното съществувание, като една нерадостна сянка. Той показва своята убийствено нежелателна физиономия, тъкмо тогава, когато искаш съзнанието ти да е чисто, като огледалната повърхност на планинско езеро. По един необясним закон на човешката психика, който може да се нарече Закон на контрастите, в полето на нашето будно съзнание, паралелно с най-възвишените и най-желани неща, излизат и такива, които идат от дъното на някакво мрачно подземие.
Ако се боиш от нечистите мисли, те ще дойдат в главата ти тогава, когато искаш да мислиш за чистотата. Ако се боиш от някоя болест, ти ще я виждаш навсякъде, ако се боиш от сиромашия, всяка нощ ще сънуваш своето разорение, защото страхът е фокусиране на вниманието върху нещо, което закрива всички останали предмети.
В корена на почти всички неврози има страх. Да се изкорени едно състояние на потиснатост, е възможно само тогава, когато се отиде до корена, който непременно е някакъв страх. Човешката душа не може да бъде спокойна, ако в някоя от нейните гънки е вгнезден страхът. Тя трябва да го изхвърли, както организмът изхвърля чуждите неща.
Освобождението от страха е един величав прогрес в човешкото съзнание. Той е толкова съществен за развитието, колкото е съществено важно освобождението от духовното невежество. Тормозът от робството на страха, може да се премахне със светлината на мъдрост — такава мъдрост, която прониквайки в нас, ще освети всички мрачни ъгли и ще прогони всички въображаеми вампири.
Силите, които ще прогонят страха от човешката душа са: непоколебимата воля, отричане от себе си, работа за доброто на ближния и обич към светлината, към свободата и към всичко в света. Който силно люби, той е безстрашен!
Из: „Слънце след буря“ (Есета), Георги Томалевски, изд. „Житно зърно“, 1946 г.
Картина: unsplash
