Двамата споделят едно и също име и едно и също призвание – да бъдат творци. Не са типичните баща и син – с бейзболни уикенди и весели разговори. Трудните им отношения са разписани от съдбата, но обичта помежду им е по-голяма от смъртта. Когато питат Робърт Де Ниро, какво означава за него да носи цялото име на своя баща, и как се чувства, когато именно той, синът, прославя това име – актьорът плаче. "Неговото изкуство може да надживее моите филми. Великото изкуство живее вечно. За мен, моят баща винаги е бил изключителен художник. Рисуването беше целият му живот, начин да изрази себе си". Това споделя актьорът Робърт Де Ниро за баща си, отишъл си от този свят преди 20 години.
Годините на своето детство и юношество, на първи актьорски стъпки и любови, Де Ниро изминава без бащината близост. Де Ниро Старши и майка му Вирджиния се разделят малко след като той навършва 3 годинки. Двамата се влюбват докато учат изкуства – и двамата са художници, а Вирджиния пише и поезия. Раздялата е предопределена от една дълго пренебрегвана тайна, която актьорът споделя в документалния филм, посветен на неговия баща Remembering the Artist: Robert De Niro, Sr.. Талантливият художник, чиито недовършени платна все още могат да бъдат видяни в неговото последно нюйоркско студио в Сохо, живее бедно и самотно, с всичките негативи на своята хомосексуална природа. Въпреки раздялата, родителите на Де Ниро остават близки приятели до самия край. Огромна празнина от пропуснатата близост с бащата, откровено възхищение от изящното му творчество, чувството, че това наследство трябва да бъде споделено със собствените му деца – всичко това кара Робърт Де Ниро да създаде един вълнуващ филм – посвещение. "Споменът за баща ми като дете е толкова истински и близък – привързаност и посветеност – това ми даде татко в онези години. Искаше ми се повече хора да го бяха познавали – като човек и като артист, с неговия невероятно фин усет за изкуството и живота. Това е моят начин да почета паметта и творчеството му", споделя Робърт Де Ниро.
Бащата на Де Ниро умира на 71 години от рак. На 71 години е и актьорът, когато създава документалния филм за него (2014 г.). Една невидима нишка във времето, която свързва спомени, думи, чувства и бащин завет, за да ги предаде на поколенията и шестте деца на знаменитата холивудска легенда.
Великолепните платна на Де Ниро Старши рисуват уюта в дома на актьора – сякаш, за да запълнят всичко онова, което бащата и сина са пропуснали да си кажат през годините. "Нощна Венеция" е любимата картина на Де Ниро Младши. "У дома има много черно-бели платна на баща ми, които са невероятни. В рисунките си той постига едно толкова деликатно изящество, такава яснота и простота, които не могат да бъдат описани с думи. Онова, което искам да кажа на своите деца е, че времето ни тук е твърде кратко и нищо не трябва да бъде отлагано. Когато стане твърде късно е късно и да съжаляваме. Често си мисля за моите деца, за връзката помежду ни, за свободата, от която те имат нужда, от моята грижа като баща. Всичко това е любов. Моят баща ме обожаваше, по начина по който аз обожавам своите деца".
По материал на OUT Magazine
Картини: Tutt'Art