Кой стои от другата страна на секс телефона?

четвъртък, 20 февруари, 2014

Между операторите от секс телефоните и клиентите има едно неписано споразумение за взаимна самозаблуда. Нещо като това между писателя и читателя – съществува сюжет, главни герои и развръзка, но всичко е въпрос на въображението на консумиращия.

Какъвто и образ обаче, да е родил умът ни, истината е, че от другата страна на линията стои реален човек, с реално лице.

Книгата на фотографа Филип Толедано (Phillip Toledano) „Phonesex” разкрива света на възрастните, оплетени в телефонната слушалка. Свят на сладки илюзии, самозаблуда и цена на импулс. Истината за първичните инстинкти не е така стройна и красива, нито пък носи съблазнително бельо. Когато гласът обещава, уверява, плъзга се по тялото, съблича и задоволява, нищо друго няма значение. Една супер печеливша индустрия, построена примитивно, родена от примитивното. Идеята на Филип идва по времето, когато се грижи за своя болен от Алцхаймер баща. Фотографът създава пред него илюзията, че майка му е още жива, че е добре и е заминала на почивка в Париж. Споменът за съпругата поддържа състоянието на баща му известно време. „По същото време ми попадна едно списание и именно в него видях предложенията за виртуален телефонен секс. Тогава си дадох сметка, че илюзията, в която живея с баща ми е толкова сходна с тях. Двама души, които са съгласни да участват в една илюзия – това е всичко”.

Във фотографиите на Толедано, пред нас застават с истинските си лица операторите на секс телефони – някои с деца, други с кучета, домакини, пълни дами, стройни дами, готини мъже, усмихнати и миловидни хора. Това е просто работа.

Виж с кой говориш!

„Никога не съм си представяла, че ще работя на секс телефон. Вярно, че все ми казваха, че имам страшно секси глас, но аз по-скоро го приемах за професионален, а не за сексапилен."

„Защо работя това ли? Защото никога не съм се чувствала по-желана. Това е моята паралелна реалност, в която съм неустоима и привлекателна. Ако искате ме съдете!"

„По дяволите, аз съм на 60! Имам и бакалавърска степен по Културна антропология от Колумбийския университет. Но това, което съм избрала да правя не е пошло, това е уникалното усещане което ти дава онзи момент, в който разбираш, че си помогнал на някой да се чувства по-малко самотен. За мен това е безценно!"

„Един от най-запомнящите си и същевременно най-трудни разговори беше с фетишист на фекалии."

„Имаше един човек, който искаше да бъде моето кученце. Звънеше ми непрекъснато, а аз все се чудех какво да му кажа. Говорех му за това как ще го заведа на ветеринар и след това на разходка, но никога не разбрах дали му харесва, защото той все мълчеше. Никога не съм имала куче. Всъщност никога не съм имала никакъв приятел."