„Животът е кратък, изкуството е вечно.”
Творчеството на следващите герои им отрежда достойно място в олтара на световното изкуство, а когато времето и съдбата срещне двама гении, раждат се истории, пълни със загадки, легенди, а често и закачки.
Такава е и следващата история, която поставя началото на едно искрено взаимно възхищение и кратко съвместно творчество.
♪ ♪ ♪
По въпросите относно творчеството му, Моцарт винаги отвръщал с детска наивност и спонтанност. И какво друго можело да се очаква от едно гениално дете… Когато бил на 14, след поредното блестящо изпълнение, към него се приближил един младеж и се поинтересувал възможно ли е да се научи да свири на пиано по същия виртуозен начин.
„О, това съвсем не е трудно, просто с помощта на нотите, свирите мелодията, която звучи в главата ви. Трябва само да опитате” – дал съвет Моцарт.
Събеседникът му отвърнал, че при него по-лесно се получава с писането на стихове. Композиторът предположил, че това е много по-сложно от създаването на музика.
„О, престанете! Та това е толкова просто, нужно е само да опитате!”, възразил младежът, който всъщност бил самия Гьоте.
(A young Goethe, painted in 1787 by Angelika Kauffmann)
♪ ♪ ♪
Гьоте бил невероятно впечатлен от Моцартовата творба „Вълшебната флейта“. Наричал я „утопична и странна приказка, в която се проповядват човешките добродетели: любов, трудолюбие, нравствено съвършенство“. Той искал да напише либрето за опера, която да бъде продължение на „Вълшебната флейта“. Смъртта на Моцарт станала причина Гьоте да не осъществи тази своята мечта.
(Mozart, painted by Johann Nepomuk della Croce, Salzburg, 1790-1791)
И все пак, една нежна балада обединява безграничните таланти на тези двама гении. Гьоте излива душата си в нежната "Теменужка", към която Моцарт композира очарователна и затрогваща музика.
ТЕМЕНУЖКА
В дола цъфтеше нежен цвят,
Умислен, свит и непознат -
Омайна теменужка,
Овчарка млада с весел вик
И лека стъпка припна в миг
Натам, натам,
Запяла с ясен глас.
"Ах - мисли цветето, - да бях
Най-гиздавото стръкче, ах,
Та милата ми дружка
Да спре и да ме приюти
С любов до своите гърди!
Уви, уви,
Поне за четвърт час!"
Ах, ах! Момичето едвам
Съзря цвета и стъпка там
Горката теменужка.
Тя клюмна, но в захлас подзе:
"Умирам в нейните нозе,
От нея, ах,
От нея гина аз!"
1773 г.
