„Да се направи прерия, е нужна пчела и детелина,
пчела и детелина
и една мечта голяма.
Дори мечтата само стига,
ако пчели и детелина няма.”
Тя е нежното цвете на американската поезия. Емили Дикинсън, която всички обичаме и чиито стихове живеят във времето. На 14 години, Емили започва грижливо да събира в ръчно направен албум различни цветя, билки и треви. По онова време тя е ученичка в Amherst Academy, а хербарият от 65 страници приютява общо 400 красиви късчета природа.
Това хоби на Емили е родено от желанието й да запази връзка с любима приятелка. Нейно писмо от 1845 г. разкрива повече за тази история. Дикинсън тъгува по своята съученичка Abiah Root, която за кратко учи в Amherst Academy, а после заминава надалеч.
„А ти направи ли си свой хербарий? Надявам се, че вече си го сторила, ако не – сама ще узнаеш каква прелест е това! Повечето момичета вече си имат такъв, ако и ти си сътвориш, мога да ти пратя някои от цветята, които растат наоколо”, пише Емили.
„По-меки утрините са сега
а орехите потъмняха,
напусна розата града
и горските къпини наедряха.”
През целия си живот, Дикинсън обича цветята и се грижи за прекрасната си градина. Затова често, писмата й са придружени с красиви сухи цветенца. Те вдъхновяват и много от стиховете й, и това е една любов завинаги.
Хербарият на Емили Дикинсън, съхраняван от Harvard’s Houghton Library има свое дигитално издание и е на разположение за по-детайлно разглеждане. Ние ви предлагаме късчета цветя, събрани от нежните ръце на поетесата.
„В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем –
ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело –
на пеперудата подобно.
Да израстеш полека, да напъпиш
навреме и да не измръзнеш –
със червея и зноя да се бориш –
от вятъра да се изплъзнеш –
да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.”
Изображения: @Harvard College, Houghton Library