Като дете фотожурналистката Китра Кахана си мечтаела да избяга от дома си и да живее свободно на пътя. Вече пораснала и самообявила се за номад, тя следва съвременните бродяги по домовете им – вагони, автобусни спирки, паркинги, тоалетни на отбивките на магистралите – давайки ни възможност да надзърнем в тази гранична култура.
"Като малка винаги си представях, че някой ден ще избягам. От 6-годишна възраст нататък винаги държах опакована раница с дрехи и консервирана храна, забутана в задната част на гардероба.Вътре в себе си усещах дълбоко безпокойство, първичен страх, че ще стана жертва на рутинния и скучен живот. Затова много от най-ранните ми спомени са свързани със сложни фантазии, в които пресичах граници, берях горски плодове и се срещах с всякакви странници, водещи нетрадиционен живот на пътя.
Годините се изтърколиха, но много от приключенията, за които си фантазирах като дете – за пътешествия и лъкатушене между светове, различни от моя – се реализираха чрез работата ми на документален фотограф. Но нито едно преживяване не е било толкова вярно на детските ми мечти, колкото споделянето и документирането на живота на скитниците из Съединените щати.Това е номадската мечта, друга версия на американската мечта, изживявана от млади бродяги, пътешественици, стопаджии, скитници и чергари.
За повечето от нас скитниците са създания от миналото. Думата „хобо" извиква в съзнанието ни стара, черно-бяла снимка на обрулен от живота, покрит със сажди възрастен човек, чиито крака стърчат от вагона на влака, но тези снимки са цветни и те показват общност, която пътува целеустремено през страната, пламенно жива и съзидателно свободна, виждаща кътчета от Америка, които никой друг не вижда.
Както техните предшественици, съвременните номади пътуват по стоманените и асфалтирани пътища на Съединените щати. През деня скачат в движение на товарните влакове, спират коли на автостоп и пътуват по магистралите с различни хора от тираджии до богати майки, водещи децата си до поредната тренировка по футбол. Нощем спят под звездите, сгушени сред своите кучета, котки и питомни плъхове.
Някои скиталци хващат пътя по свой избор, отхвърляйки материализма, традиционните професии и университетските дипломи, заменяйки ги с лъча на приключението. Други идват от най-ниските прослойки на обществото; хора, които никога не са имали шанса да изпълзят нагоре: младежи, изхвърлени от приемните им семейства, тийнейджъри, избягали от насилието и коравосърдечието у дома.
Където другите виждат истории на лишение и икономически провал, съвременните номади разглеждат своето съществуване през призмата на освобождението и свободата. Биха предпочели да живеят от излишъка на това, което приемат за разточително консуматорско общество, отколкото да робуват на нереалистичния шанс да постигнат традиционната американска мечта. Възползват се от факта, че в Съединените щати до 40% от храната се изхвърля на боклука, като събират напълно годна за консумация храна от контейнерите и кофите за боклук. Жертват материалния комфорт за пространство и време да изследват творческия си вътрешен свят, да мечтаят, да четат, да работят по своята музика, изкуство и писане.
Но в много отношения този живот е далеч от идиличен. Никой не успява да се освободи от вътрешните си демони, тръгвайки на път. Зависимостите са факт, природните стихии също,много са осакатените и загиналите от товарните влакове, и всеки, който е живял на улицата, може да свидетелства за пълния списък на закони, които криминализират съществуването на бездомниците. Колко от вас знаят, че в много градове в Съединените щати в днешно време е незаконно да седиш на тротоара, да се увиеш в одеяло, да спиш в личния си автомобил, да предлагаш храна на непознат? Знам за тези закони, защото съм виждала как мои приятели и други бездомници са хвърляни в затвора или са получавали призовка за извършване на тези т.нар. престъпления.
Много от вас може би се чудят защо някой би избрал подобен живот, под властта на дискриминационни закони, хранейки се от кофите за боклук, спейки под мостове, хващайки се от дъжд на вятър на сезонна работа. Отговорът на този въпрос е многолик, колкото са лицата на хората, хванали пътя. Но номадите често отговарят с една единствена дума: свобода. Докато живеем в общество, в което достойнството на всеки човек се основава на работата му, т.е. човек трябва да работи, за да живее добре, а не да работи, за да оцелее, винаги ще има елемент от тези, които търсят открития път като средство за бягство, за освобождение и, разбира се, за протест."
Източник: ted.com
Снимки: Kitra Cahana