Чиста Кита (народна приказка от Дупнишко)
Имало някога една жена, на която й викали Чиста Кита. Тя била като за приказ – защото била голяма чистница.
Наканила се веднъж Чиста Кита да прави зелник. И от чистота, да не би да падне някоя шушка в зелника от дрехите й, взела та се съблякла дибидюс гола, като от майка родена, па почнала да меси тестото.
Разточила корите, наредила ги, наръсила ги с масло, сирене и ги наложила със зеле. Таман да тури най-горната кора върху зелето, не знам как се подхлъзнала някак си, та паднала в зелника и седнала в него. Станала веднага Чиста Кита, па нали била голяма чистница, викнала на снаха си:
- Скоро, моме, снахо, измий си хубаво ръцете, та ела обери зелето от гъз@ ми, па го тури в зелника, че да наложа и горната кора!
От тогава е останало за приказ и присмех да викат на тия жени, дето се превземат пред света, че са големи чистници само на приказки. Викат им така: "Чиста Кита с гъз@ у зелника!"