Новият стар кмет
(народна приказка от Смолянско)
Отдавна, отдавна, преди много години в едно село си избрали хората кмет. Кметувал той 12 години, докато най-после селяните викнали "аман" от него, от тоя изедник ниеден. Решили да го махнат, да го сменят, ама и да го накажат.
Най-умният селянин рекъл на другия:
– Слушайте, комшие, дайте да го съблечем гол, па да го намажем с мед. После ще го вържем за едно дърво на слънце, та мухите да го хапят чак до вечерта.
Речено – сторено. Всички били съгласни. Донесли меда, съблекли кмета, вързали го за дървото, намазали го с мед и го оставили да го хапят мухите. Скоро цялото тяло на кмета се покрило с мухи, - хапали го, яли го...
По едно време на един от селяните му досвидяло, извадил една кърпа и почнал да маха, да гони мухите. Ала наказаният кмет тихичко му рекъл:
– Недей, приятелю, остави ги! Недей ги пъди, защото тия ме ядат 12 часа и вече се наядоха. Остави ги, че ако ги изгониш, ще дойдат още по-гладни и ще ме довършат! Недей!
Колкото и тихичко да говорил, чули го селяните.
– Чакайте – рекли си селяните – я да го отвържем и да го не сменяме, че и той вече се е наял. Ако турим някой нов и гладен кмет, ще ни дояде и ще ни довърши.
Отвързали стария кмет, изкъпали го, облекли го и му викнали:
– Честито, кмете, честито!
Текст и снимка: Мария Тонева
