Някога отдавна, живяла в едно село девойка. По стар славянски обичай, след сватбата, тя отишла да живее в дома своя съпруг. Но там й било много неуютно, а свекървата й постоянно я поучавала и упреквала за всичко.
Минало време, а младата жена съвсем се изнервила от това съжителство. Една сутрин, тя се упътила към местния знахар, който живеел в края на гората.
- Какво те води при мен, хубавице? Магия за мъж ли ще искаш?
- Аз своя си мъж го обичам, но с майка му да деля един покрив вече не издържам.
- И какво искаш от мене?
- Моля те, да ми помогнеш. Дай ми някакви билки, за да я отровя.
- На това ли ще градиш щастието си? Е, както искаш. Жал ми е за тебе. Ето, давам ти тая отвара. Всяка сутрин ще вариш от нея чай на свекърва си. Но искам нещо да те посъветвам.
- Кажи, говори ми, всичко ще изпълня, само по-скоро да се избавя от тая змия.
- В нашето селце всичко бързо се научава. Ще те заподозрат. И затова, съветвам те да промениш своето отношение към свекърва си. Бъди ласкава, приветлива, усмихвай се. Още не много дълго ще се измъчваш.
Младата жена така и направила. Още преди петлите да пропеят, тя ставала, замесвала хляб, палила печката, приготвяла каша и правила отровна отвара на свекървата си. А после ласкаво я подканяла да пийне от чудния чай. Започнала да се обръща към нея с "мамо" и да я слуша за всичко. На мъжът й хич не се харесало, колко се сближили жената му и майка му. А свекървата просто заобичала своята снаха.
И ето – тича тя отново при знахаря, пада на колене пред него и със сълзи на очи го моли:
- Помогни ми, старче, от сърце те моля. Ти всичко можеш да сториш. Дай ми противоотрова, много чай направих на своята свекърва. Ще умре. А ми стана като майчица родна.
- Успокой се, мила. Няма да умре. Дадох ти ароматни треви, от които да й вариш вкусен и полезен чай. Ядът и отвората бяха в твоето сърце, но любовта ти помогна да се избавиш от тях.
***
Източник и снимка Журнал Клубер