Честит празник, СОФИЯ! Расти и остарявай красиво!
МОЛИТВА ~ Недялко Йорданов
Господи, нека не гасне
твоят свещен благослов,
скрит във словата прекрасни:
Вяра, Надежда, Любов.
Ти – всемогъщ, лъчезарен,
аз – неуверен и слаб!
Дай ми за бъдното вяра
като коричка от хляб.
Ти – който всичко подреждаш
аз – който нищо не знам!
Дай ми в тъмата надежда
като свещичка във храм.
Ти – който сам ме наказа,
аз – който чакам готов
днешната моя омраза
да замениш със любов.
Господи, нека не гасне
Твоят свещен благослов,
Скрит във словата прекрасни:
Вяра, Надежда, Любов.
1993г.
Житие на св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София
При царуването на император Адриан в Рим живеела една вдовица, по рождение италианка, на име София, което в превод означава премъдрост. Тя била християнка и съобразно с името си водела благоразумен живот – по онази премъдрост, която възхвалява апостол Иаков:
"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17).
В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората – Надежда, а третата – Любов.
Пък и какво друго е можела да роди християнската премъдрост, освен угодни на Бога добродетели? Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...".
София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов – на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си.
Източник ~ pravoslavieto.com