За любовта, истината и невинните спорове, които могат да помрачат щастието
Тази история бе една от любимите на моя учител Аджан Ча от Североизточен Тайланд.
Една хубава вечер двама младоженци излезли на разходка в гората. Чувствали се толкова добре заедно, докато не чули в далечината: „Кря-кря!"
− Чуй − казала жената, − това сигурно е кокошка.
− Не, не. Беше патица − отвърнал мъжът.
− Сигурна съм, че беше кокошка − казала тя.
− Няма начин. Кокошките правят „ко-ко", а патиците „кря-кря!". Това е патица, скъпа − рекъл съпругът, леко раздразнен.
„Кря-кря!" − чуло се отново.
− Видя ли? Патица е − настоял той.
− Не, скъпи. Кокошка е. Сигурна съм − продължила да упорства жената.
− Слушай, жено! Това... е... патица П-А-Т-И-Ц-А, патица! Разбра ли? − сопнал се той.
− Но това е кокошка − възразила тя.
− Това е проклета патица, ти...
„Кря-кря!" се чуло отново, преди мъжът да каже нещо, което не трябва.
Съпругата била на път да се разплаче.
− Кокошка е.
Мъжът видял сълзите, които пълнели очите на жена му, и най-после си спомнил защо се е оженил за нея. Изражението му омекнало и той казал нежно:
− Извинявай, скъпа. Мисля, че си права. Кокошка е.
− Благодаря ти, скъпи − рекла тя и стиснала ръката му.
„Кря-кря!" се чуло от гората, докато двамата продължили разходката си, изпълнени с любов.
Смисълът на историята, за който съпругът най-накрая се пробудил, е, че нямало никакво значение дали звуците били на кокошка или на патица. Много по-важно било да чувстват хармония помежду си, за да се насладят на разходката си в такава чудна вечер. Колко бракове се разпадат заради маловажни въпроси? Колко разводи изтъкват като причина различия в стил „кокошка или патица"?
Когато разберем историята, ще помним кое е важно за нас. Бракът е по-важен от това да си прав по въпроса „кокошка ли е или патица". А и колко пъти сме били абсолютно, напълно, сто процента убедени, че сме прави, а после се е оказвало, че сме грешили? Кой знае?
* Аджан Брам „Будистки приказки за щастие"
