Луда мома се по голямата китка познава, а луд овчар – по голямата тояга.
Старите приказват какво са правили, младите – какво правят, а лудите – какво ще направят.
Нека гори къщата, ключът нали е у мен!
Да би глупостта рогата, всички би я виждали.
Слепец за път и будала за съвест не трябва да питаш.
Всякой умен и глупост показва.
Очи на икона, ум на кокона.
Очите му на тила, а акълът – в потурите.
Под носа му порасло, а в главата му непосеяно.
Брадата му подранила, ала умът му закъснял.
Брада го наболо, а още си вири сополо.
Брада царска, глава воденичарска.
Родил се теле, умрял вол.
Какъвто беше Петърчо, такъв е и Петър.
Ще поумнее, кога му закука кукувица на гроба.
Напразно будалата гази земята.
Който зяпа по небето, пада в кладенеца.
В царската хазна влезе и пак празен излезе.
За вода ходил, а вода не пил.
Била на хорото, не видяла гайдата.
В Цариград живял, царя не видял.
Отишъл Шабан за мечки, забравил си пушката.
Викал вълка да му варди овцете.
Турил на кочина прозорец и на курник катинар.
Слязъл от кон, качил се на магаре.
Видяло телето пещ и я помислило за манастир.
Видял малко масло, чини му се – мандра е.
Не се оженил че нямал място за люлката.
Ако ти е слаб умът, да ти е як гърбът.
Виж му ума, че му купи гайда.
Без ум отиде, безумен се върна.
Влиза патка, излиза гъска.
Дал му господ бой, не дал му ум.
Тъпанът е голям, ала е празен.
Главата не е само за калпак.
Тая глава не е за два крака.
На едни главата е дебела, а на друг недодялана.
Дебели глави с тънки умове не се пълнят.
Защо му е глава, кога му е празна?
Мъгла го влече по зелено усое.
Загледал се като теле в шарена черга.
Чуди се като яре на нов сняг.
Мисли като кон на празна ясла.
Взира се като петел в бобово зърно.
Без чарк е воденицата му.
Хвръкна му чивията.
Не пращай за лудо, то само ще дойде.
Бял кон и луд човек отдалеч личат.
На лудия помага чепата тояга.
Пусни лудия на път, па тръгни го търси.
Триста гледали, трима видели, па и те били абдали, та нищо не разбрали.
Изгоря ти плевникът, свато!
– Аз отдеве го заключих!
Три пъти рязах, пак късо излиза.
Давали на циганина царство, а той питал – ами хляб?
Няма място де да си вържа коня.
За един учен двама простаци дава, ама кой ги зима.
Дорде той разбере, бухалът на кавал ще засвири.
Ти го караш в пътя, то върви в тръните.
Илюстрации: Стоян Венев