Луда мома се по голямата китка познава, а луд овчар – по голямата тояга.

Старите приказват какво са правили, младите – какво правят, а лудите – какво ще направят.

Нека гори къщата, ключът нали е у мен!

Да би глупостта рогата, всички би я виждали.

Слепец за път и будала за съвест не трябва да питаш.

Всякой умен и глупост показва.

Очи на икона, ум на кокона.

Очите му на тила, а акълът – в потурите.

Под носа му порасло, а в главата му непосеяно.

Брадата му подранила, ала умът му закъснял.

Брада го наболо, а още си вири сополо.

Брада царска, глава воденичарска.

Родил се теле, умрял вол.

Какъвто беше Петърчо, такъв е и Петър.

Ще поумнее, кога му закука кукувица на гроба.

Напразно будалата гази земята.

Който зяпа по небето, пада в кладенеца.

В царската хазна влезе и пак празен излезе.

За вода ходил, а вода не пил.

Била на хорото, не видяла гайдата.

В Цариград живял, царя не видял.

Отишъл Шабан за мечки, забравил си пушката.

Викал вълка да му варди овцете.

Турил на кочина прозорец и на курник катинар.

Слязъл от кон, качил се на магаре.

Видяло телето пещ и я помислило за манастир.

Видял малко масло, чини му се – мандра е.

Не се оженил че нямал място за люлката.

Ако ти е слаб умът, да ти е як гърбът.

Виж му ума, че му купи гайда.

Без ум отиде, безумен се върна.

Влиза патка, излиза гъска.

Дал му господ бой, не дал му ум.

Тъпанът е голям, ала е празен.

Главата не е само за калпак.

Тая глава не е за два крака.

На едни главата е дебела, а на друг недодялана.

Дебели глави с тънки умове не  се пълнят.

Защо му е глава, кога му е празна?

Мъгла го влече по зелено усое.

Загледал се като теле в шарена черга.

Чуди се като яре на нов сняг.

Мисли като кон на празна ясла.

Взира се като петел в бобово зърно.

Без чарк е воденицата му.

Хвръкна му  чивията.

Не  пращай за лудо, то само ще дойде.

Бял кон и луд човек отдалеч личат.

На лудия помага чепата тояга.

Пусни лудия на път, па тръгни го търси.

Триста гледали, трима видели, па и те били абдали, та нищо не  разбрали.

Изгоря ти плевникът, свато!

– Аз отдеве го заключих!

Три пъти рязах, пак късо излиза.

Давали на циганина царство, а той питал – ами хляб?

Няма място де да си вържа коня.

За един учен двама простаци дава, ама кой ги зима.

Дорде той разбере, бухалът на кавал ще засвири.

Ти го караш в пътя, то върви в тръните.

Илюстрации: Стоян Венев