Започва гроздоберът

Всички носим своя кръст и затова го празнуваме не само един път в годината. Всеки ден честваме честния Кръст в нашия личен живот, всеки ден носим нашия личен кръст, проливаме нашата лична сълза и имаме нашата лична мъка. В нашето сърце се извършва тайната на разпването, разпва се нашето его, боли ни, минаваме през болести, проблеми и бедност. Всеки има свой кръст, всички празнуваме тези дни и всеки ден – Въздвижението на честния Кръст.”

От „Проповед за Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен", Кръстовден

(Воздви́жение Честно́го и Животворящего Креста Господня)

Съществува легенда за това, как Господ благословил земята чрез кръста и тя станала такава, каквато е днес. Успявайки да вплете християнската обредност в своя непосредствен труд и бит, да я украси с вълшебното търсене на своя прастар митически взор, българинът отделя особено място в празничния си календар на Кръстовден. 
Той е ден разделен. Когато слънцето пътува по небето през годината /в това вярвал нашият народ за небесното светило/, то мени пътя си. На Гергьовден стига до междата, от която започва пътят към лято. На Кръстовден стига междата, откъдето започва пътят към зима. Бавно и полека лятото си е отишло. Бавно и полека ще дойде зимата. Четиринадесети септември стои по средата и дава знак, че хубавите дни изтичат и трябва да се приготвим за приближаващите се студ и мраз. Да използваме слънцето, докато можем, гласи една приказка, и народът ни практично си я припомня на Кръстовден. Смята се, че "денят и нощта се кръстосват", стават равни. 

В църквата раздават китки за здраве, които се пазят за лек. 

Събраните три пръста за кръстен знак символизират триединството на вярата. Докосването изразява надежда, че Господ ще просветли ума на човека, докосването на сърцето е молба да се очисти то от зли мисли, да се настрои за обич към света и хората, докосването на плещите е желание за сила и труд. С изображението на кръста върху себе си християните изразяват вярата си в спасението, дошло чрез кръста, и се надяват на благослов и защита. 

Празнуват народните лечители, които лекуват изкълчено и навехнато. Който почита празника, няма да го боли кръстът.

Не се работи. Празникът се смята за тежък и строго се спазва. 

На 14 септември започва да се бере гроздето, затова на този ден му казват и гроздоберник. Връзката с гроздето, придава на Кръстовден и едно по-настойчиво поглеждане към заслужения отдих и спокойствие на зимата, в която искрящата топлина на виното ще отлива умората от летния труд и ще отваря сили за ново лято и за нов труд. 

Ако на Кръстовден вали дъжд, очаква се плодовита и добра година.

Използвана информация: znam.bg
Изображение: Воздвижение Креста Господня. Невьянская икона, 1830-1840