Из Слово за Рождество Христово на Светител Теофан Затворник (1815-1894) – един от най-големите подвижници на Православието и забележителен учител на християнското духовно благочестие. Светите му думи са писани през 1863 г.
В часа на Христовото Рождество цялото небе се е вдигнало, обзето от изумление и радост, виждайки началото на изпълнението на предвечните предначертания начало, подготвяно чрез откровения, наредби, праобрази, явления, пророчества. Онези, които се готвят да празнуват тържествено това събитие, най-добре биха прекарали последните часове, които го предхождат, като благоговейно размишляват за това, как то се е подготвяло.
И тъй, когато настъпи нощната тишина, когато грижите улегнат и вашият ум се освободи от тях, насочете мислите си в дълбочината на ветхозаветните времена и от тогавашните откровения съберете всички черти на бъдещото явяване на Сина Божий на земята за наше спасение. Аз ще ви предложа нещо, което ще ви помогне за това.
Застанете ли пред входа на пещерата, в която се е родил Господ, за да погледнете от там назад, или пък пред заключените врати на Едемския рай, за да устремите погледа си напред, картината по своята същност няма да се промени. Вие ще видите как онези, които са обрисували лика на Спасителя, от най-простите черти са възхождали към все по-сложни, от общите към частни, от многообятните към по-подробни.
Днес не е време за поучения, а за славословия, не е време за наставления, а за благодарност, не е време да преподаваме уроци, а да изразим радостта си. Нека благодарно славословим Господа и се възрадваме в Неговото свято име. Слава на Твоето неизказано милосърдие, Господи, задето не си ни оставил в нашето жалко падение! Слава на Твоята безкрайна премъдрост, устроила за нас такъв дивен начин на спасение! Слава на Твоята промислителна грижа, чрез която ни призоваваш да станем и ние причастници на Твоята изкупителна благодат! Елате, всички да възхвалим Господа, Който милостиво погледна на смирението на Своите раби!
Ангелите Го славят - но не заради себе си. Застанали между небето и земята, те ту повдигат очи към небесата, ту свеждат поглед към земята. Виждайки на небето Божията слава, а на земята - мир и благословение, те не могат да сдържат хвалебните песнопения, които неволно бликват от устата им. А как да се сдържим ние, когато в Христовото Рождество всичко е станало заради нас! Ето, приготвя се умилостивителната жертва - Божият Агнец, Който ще бъде заклан заради нашето спасение! Ето, слиза от небето Хлябът на живота, Който ще дарува живот на света! Ето, Сам Господ, като Пастир се е вдигнал от небесната висота и, оставяйки деветдесетте и девет овци - ангелските множества, слиза, за да търси едната - заблудилото се човечество, та като го вдигне върху раменете Си, да го занесе спасено при Своя Отец.
На този празник ние сме свикнали да си изказваме благопожелания. Но в това може да се крие горчив укор и изобличение за нас. Радостен или нерадостен е за нас днешният ден - това е пробният камък, който ще ни покаже дали нашите отношения към Родилия се Господ са подобаващи или не. Нали ние сме вече призвани, пристъпили сме към Него и сме приети от Него. Ние сме Негови и Той е наш. А това значи, че всичко Негово е и наше. Но онова, което е Негово, винаги носи мир и радост. Затова радостта би трябвало да е обичайно състояние на нашия дух. И то винаги, а колко повече в дни като днешния!
Нека се постараем и ние да се радваме заедно с другите. Да се възрадваме за човешкия род, за който са приготвени такива блага! Да се зарадваме за останалите наши братя, които вече са ги получили. Да се помъчим да се порадваме и за себе си, защото и на нас ни е дадена надеждата да ги получим. Господ предлага всичко на всички. Върви само по пътя, който ти е показан и всичко ще имаш. И радост ще получиш - такава силна радост, че никой няма да може да ти я отнеме!
Амин!
1863 г.
Със съкращения от: pravoslavieto.com