Днес честваме Предтечата, който е кръстил Христос. Кръстил е Онзи, Който нямаше нужда от кръщение. Казват, че Йоан е име на слуга. Да, защото като истински Божи слуга Йоан казва за Христос: „Аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му…”
(* Името Йоан носи значението на „Благодат Божия“; „Бог е милостив“)
Св. Йоан е последният старозаветен пророк, наречен Предтеча и Кръстител заради това, че открива на избрания израилски народ Иисус Христос като Месия – Спасител, и след това Го кръщава във водите на река Йордан. Днес почитаме най-суровия със самия себе си човек в историята на нашето спасение. Св. Йоан Кръстител засрамва всички със строгия си пост. Св. Йоан е суров със самия себе си и заради това може да си позволи да казва суровата истина на другите: „…рожби ехиднини! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние ”. Така отеква неговият вик на брега на река Йордан, и този вик не подминава никого. Накрая дори каза на Ирод: „Не ти прилича да имаш жената на брат си”. Думи, които накарали жената до Ирод – Иродиада, да го намрази. А всички знаем, че кулминацията на нейната омраза завършила със заповед да се отсече главата на Йоан.
Най-важната мисия на Йоан била да кръсти Христос: "Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала най-малкият в царството небесно е по-голям от него." (Евангелие от Матея, 11:11). Затова и най-големият от трите празника, посветени на светеца, се празнува веднага след Богоявление, на 7 януари. От всички пророци, предсказали идването на Спасителя, Йоан единствен има възможност да го посочи с ръка. Нещо повече, негова е и честта да го кръсти с вода, за да кръщава той с дух и слово. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт в крепостта Махерон едва на 34 години са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек, а култът към него отрежда няколко големи празника – Ивановден, Еньовден и Секновение.
Народът ни вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало "да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца". Наричат празника още Женски водици заради ролята, която имат жените в ритуалите. На Ивановден продължава обредното къпане за здраве, което се прави на Богоявление.
Кръстена и осветена, водата вече може да лекува, да гони злото, да дава сила, жизненост и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на собствен гръб магическата є сила. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, сгодени моми и ергени и всички именници. На обяд младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия. Всички именници трябва да почерпят. Лоша поличба е, ако на имен ден не те почетат и не ти дойдат гости.
Празничната трапеза е много богата. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя част за стопанина на къщата (за змията) – да бъде почетен и уважен, да съхрани дома и да го брани от злото.
Ивановден е ден за побратимяване. Младежите, които искат да станат побратими, си ходят на гости, като тръгват от дома на най-възрастния, за да получат благословията на майките. Заедно с благословията получават и китки от бръшлян и чемшир, завързани с червен конец и златна паричка – пожеланието е новото им побратимство да е здраво и дълго като вечността. Ритуалите, които се изпълняват, звучат като клетва и като благослов.
Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има болести по хората и по добитъка. Каквито са студенините по Ивановден, такива ще са горещините по Петровден.
Честити бъдете всички, които носите това свято име!
Изображения: Икони Св. Йоан Кръстител