За здраве - сприятели се с кон, за любов - приюти прилеп, за късмет - не посягай на лисица | НАРОДНИ ПОРЕВИЯ И ПРЕДАНИЯ

Според народните вярвания, някога, много отдавна, всички животни са говорили като човеците, но Бог им отнел говора, за да могат хората да се различават от тях. Само онзи, който успее да вземе пръстена под езика на змийския цар, може да разбира езика на животните.

От векове животните са неизменна част от българския фолклор. Те са символ на беда, болест, бедност или пък на щастие, любов и здраве. В нашия календар до ден днешен се отбелязват празници в чест на различни твари, съпроводени със специални обреди и ритуали. Тяхната магическа сила продължава да ни следва, дори сега, когато човек все повече се откъсва от природата. Нека надникнем в дебрите на народните предания и усетим отново силата на тяхната символика.

(Картина маслени бои Васил Горанов)

КОН

Конят е свещено животно за българина, което според народните вярвания е недосегаемо за самовили, змейове и други зли същества. Смята се, че ако човек язди кон през нощта, е напълно защитен от лошите духове. Освен това конят трудно може да бъде заразен от болести. Преданията гласят, че във време на чума, холера, сипаница и други болести, това животно трябва да е най-верният ви приятел, за да се запазите здрави.

ЛИСИЦА

В нашия фолклор лисицата е символ на хитрост и измама, но много често и на късмет. Поверието казва, че ако лисица ти мине път, те очаква нещо много хубаво. Някога селяните, които са водени на съд, са се молели пред каруцата да мине лисица, защото това щяло да бъде сигурен знак, че ще ги помилват. Ето защо, макар лисицата да прави много пакости в дворовете на хората, те не трябва да я убиват или нараняват, защото късметът им ще избяга.

МЕЧКА

В чест на мечката има устроен празник – Мечкинден, който се чества на 30 ноември, Св. апостол Андрей, в който ден това животно се почита със специални обреди и обичаи.

Народното вярване гласи, че мечките правят първото си къпане в реката на Благовец и щом те го сторят, тогава може и хората да се окъпят, защото водата вече е отвърната, тоест добра.

В народната медицина мечката и нейният косъм играят голяма роля. Смята се, че когато човек страда от силна уплаха, само прекадяване с мечи косъм може да го излекува.

ВЪЛК

Вълчите празници, в чест на вълка, се празнуват два пъти в годината: през ноември (11-17) и през февруари (1-3). През тези дни жените не трябва нито да предат, нито да плетат, нито да шият, защото се вярва, че човекът, който облече дрехи, направени през „вълчите дни“, ще бъде разкъсан от вълци.

Освен кръвожадно създание обаче, вълкът може да бъде и пазител на хората, защото той е най-големият враг на вампири и караконджули.

ЕЛЕН

В народната вяра еленът се наслаждава на една неприкосновеност, издигната до религиозност. Еленът е пръв приятел на самодивите. Дори се твърди, че съществува специален род елени, които имат криле и им служат като коне.

Еленът е слуга божи. Ако има нещо, което Господ трябва да съобщи на хората, той изпраща ангел или светец, но те винаги се явяват в образа на елен.

Когато елените сменят рогата си, хората са ги събирали, защото вярвали, че къща, в която има еленски рога, не може да бъде сполетяна от болест или беда. Освен това отвара от настърган еленски рог лекува от уроки. В никакъв случай обаче не бива да се убива елен, този, който го направи, няма да се отърве от нещастия през целия си живот.

(Картина маслени бои Васил Горанов)

ВОЛ

Волът също е много почитано животно сред българите, но това съвсем не е изненадващо като се има предвид важната му роля в бита и прехраната на хората. За него също се вярва, че е недосегаем за болести и зли духове. Освен това вълкът и мечката също се страхуват от волът.

Някога впрегнатите волове често са били наричани ангели.  „Не бий ангелите!“, „Не мъчи ангелите!“ - са обикновено изразяване относно воловете.

Култът към това животно се вижда и в народния съновник. Ако сънувал волове – значи те чака голямо щастие.

ПРИЛЕП

Според поверието прилепът някога е бил човек, голям престъпник, който избягал от затвора. За да го накаже Бог го превърнал в прилеп. Той се бои от света, крие се от хората и животните, и излиза само нощно време. Ако срещне животно, представя се за птица и посочва крилете си, ако срещне птица, представя се за животно и посочва главата и нозете си. Прилепът се страхува най-много от човека, защото пред него не може да се престори на друго, затова излиза само тогава, когато хората спят.

Вярванията гласят, че прилепът притежава някаква магическа сила, която привлича любовта. В някои региони се смята, че мома, която носи в косатника си пришито крило от прилеп, ще си намери бързо мъж, а момците ще ахват след нея. В други краища на страна пък се твърди, че прилепът не трябва да се пъди от дома, нито да се убива, защото той прави добри магии за любов и семейство.

МИШКА

Народното поверие гласи, че мишката е малък дух, който не може да бъде прогонен по никакъв начин, освен с молба. Затова се празнува Мишинден на 27 октомври, в който ден се извършват специални обичаи. Смята се, че ако през този ден в къщата се покаже мишка, това означава, че някой от семейството краде и изнася от дома скришом. Също така, ако в дома се появят много мишки, значи няма сговор между стопаните му.

ЗМИЯ

Змията е дух, който може да бъде и добър, и лош. Вярва се, че ако видите смок в двора си, не трябва да го убивате, защото той е стопанин на къщата, пази границите и скъпоценностите й.

Картини: Васил Горанов

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK