Великден се прехожда от цяла седмица. Народът обаче тачи само сряда, четвъртък и петък ~ Димитър МАРИНОВ

За великденската обредност от Димитър Маринов Бонев  свещеник, възрожденски учител и преводач, манастирски игумен, журналист, народовед, краевед, основател и първи директор на Етнографския музей, политик, един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция. Заради необятните му и безценни етноложки трудове той е наречен „Нестор на българската етнография”.

Картина на художника Атанас Шаренков (1943-1992) 

Обредите през Великите пости: боенец, лазарките и кумиченето, които нямат нищо общо с религията и черковните празници, както и великденски някои народни обреди и обичаи, които тоже нямат общи със светлото Христово възкресение, доказват, че тия празници са изместили древните магически празненства и дали са на обредите и обичаите само едно гостоприемство. Казах, че забранението да се свири през Великите пости произлиза не само от черковния извор, но и от митологически – значи туй забранение е съществувало по-рано, преди християнството, и то поради някакво предстоящо празненство, замешано тук с Великден.

Засвирил Димо с кавала
На връх на Стара планина,
В кованлъшката курия,
В дряновската мерня.
Де го дочули две вили,
Два дни са гора ломили,
Три дни са вода сушили,
Додето Дима да найдат,
Та па на Дима думаха:

 Димо ле, Димо овчарко!
Не знаеш ли, Димо овчарко,
Че Велики пости не бива
Канал и свирка да свирят?
Та па са Димо хванали,
Хванали, та па дигнали,
Дигнали горе високо,
Оттамо са Димо пуснали,
Пуснали долу във ниско

(Слушана от баба Каля, с. Къзъклисе, и баба Мария, с. Пашинкьой)

(1846-1940)

Великден се прехожда от цяла седмица, наречена страстна неделя. Народът обаче тачи само сряда, четвъртък и петък.
Велика сряда се казва срядата през страстната седмица и не се работи женска работа, т. е. не тъкат, не предат, не шият.
На Велики четвъртък, преди да се покаже слънцето, гуждат две червени яйца в сито, постлано с ален плат, и ги поставят срещу изток; това правят, щом изгрее слънцето, да ги види. С тия червени яйца после изтриват (баят) децата по лицата, за да бъдат бели-червени.

Вечерта отнасят в черква няколко яйца и го поставят пред иконите, та да чуят 12-те евангелия.
Тия яйца отпосле скътват за запойване. Занасят едно на нивата или лозето и го закопават в земята за берекет. Едно оставят пред иконата за през цялата година.
Велики четвъртък. Вече е голям празник и никой нищо не работи; нито жените женска работа, нито мъжете полска. Мъжете прекарват деня около воловете, колата, кошовете – стягат нещо, чистят или пък в градината кастрят (чистят) дърветата от въсеници и други тям подобни работи.
Жените са заняти всецяло вкъщи: да вапсват червени яйца, да смесят и опекат обредните и другите хлябове, нужни за Великден, и вършат други обреди и обичаи, установени от преданието и запазени от старини.
Вапсването на яйцата съставлявало цял обред някога, па и днеска не е загубило първичното си значение и тържественост.

Великденски обредни хлябове

Яйцето, изобщо земено, както споменах по-горе, играе много важна роля в поверието, обредите и обичаите народни. С яйцето баят от почудване и уроки; с яйцето се отвръща вода на дете или добитък, когато е заболяло; с яйце се вражда и разгатва тайната на съдбата; с яйце се правят и развалят магии и пр. пр. много други поверия и обичаи.
Тук яйцето има по-голяма целебна и магьосническа сила, ако е снесено в четвъртък преди обяд, а особено преди слънце.
Великденското червено яйце има много по-голяма сила, затова и играе много важна роля в баянето, и лекуването и в развалянето на магиите. С червеното яйце се дава само помощ, но с него не може да се нанася вреда, т. е. с него магьосниците не могат да правят магии за лошо, но с него могат да се развалят магиите.

За великденски яйца селянката събира яйца от понеделник, но най-чтими, скъпи и важни са тези, които кокошките са снели във Велики четвъртък. Макар че друг четвъртък не бива да се бърка в полозите на кокошките. Великият четвъртък прави изключения на тоя ден може да се зимат яйца от полозите. Тия яйца обаче прибрани във Велики четвъртък, се отделят настрана. Тях ще преброят, измият, стипцосат и вапсат първи. Другите яйце идат втори наред.

Споделено от: forum-sever.com
Снимка: gimnazia-vm.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK