Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост ╫ Черешова Задушница

"Поминки на кладбище", Алексей Корзухин (1835-1894),1865

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Тази година Черешова Задушница е на 3 юни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата  усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На Задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости. Задушницата се нарича в България "Черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Задушница. На гроба на починалите или посещавайки други християни, на Задушница правим така наречените помени или раздавки - всеки с това, което според възможностите си е приготвил.

Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Защо именно жито и вино, какво символизират те? Житното зърно "няма да оживее, ако (първо) не умре" (1Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Иоан 15:4).

Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.

"Задушница", Иван Мърквичка, 1899

За жалост в незнанието и суеверието си дори благочестиви християни придават друг смисъл на раздавките, вярвайки че житото и виното, които се принасят и преливат в памет на покойника, са за самия него. Но имат ли нашите покойници нужда от храна и питие, когато техните души са нематериални и храната им е също невеществена?!

"За да се нахрани" в отвъдния свят някои оставят и храна на гробовете на любимите си покойници, без да мислят, че тя ще послужи само на птиците и безпризорните животни, които ще омърсят и осквернят християнските гробове. "Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб" (Сир. 30:18).

* "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" - (Сир. 7:36)

Картини: Pinterest, Искусство

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK