Чашата на желанията, която няма напълване

Притча за малки и големи

Old beggar by Vasily Shebuev, 1808

Младият император обикалял със свитата си из владенията и навсякъде народът падал ниско на земята в знак на почит към властелина. По негов знак от време на време ковчежникът хвърлял шепа медни монети и народът се струпвал да ги събира. Неочаквано към него се насочил гордо изправен монах с мръсни и одърпани одежди. Той държал една дървена чаша за подаяния в ръка. Стражата скочила да го спре, но императорът дал знак да го оставят да приближи. Съвсем изненадващо за всички, младият император скочил от коня си, коленичил пред монаха и целунал крайчицата на окаяната му одежда.

– Добре дошъл, татко – прошепнал радостно той.
– Не, сине, само минавам от тук.
– Но това са твоите владения, тате.
– Вече не, сине, сега са твои.
– Много си слаб, тате, какво да направя за теб, позволи ми да ти дам поне един кон.
 Знаеш, че съм дал обет да ходя пеша и да живея в бедност. Пусни няколко медни монети в чашата ми и това ще е напълно достатъчно.
– Ковчежник! Напълни тази чаша със злато, веднага! – заповядал императорът.
– Откажи се, сине – усмихнал се монахът – не можеш да я напълниш, пусни само няколко дребни монети.

Започнал ковчежникът да пълни чашата. Изсипал цялата торбичка, донесли втора, донесли чувал, после втори, после трети, а чашата все оставала празна.

 Що за дяволска чаша е тази, тате, та няма напълване?
– Щастлив съм, сине, че си много по-прозорлив от мен! На теб ти трябваха само три чувала злато, за да разбереш, че тази чаша няма напълване. Аз хвърлих целия си живот в нея, половината свят, хиляди наложнички, цялото възможно богатство на земята. Здравето си хвърлих в нея – всичко, а тя остана празна. Защото това е чашата на желанията, сине, и тя никога няма напълване… Всички ние имаме такава чаша. В преследване на поредното желание хвърляме в нея здравето си, младостта, красотата и щастието си. Тя е погълнала душевното ни спокойствие, радостта от живота и в крайна сметка, ако не я захлупим веднага, ще погълне целия ни живот…

Картина (заглавна): Beggar Pleading to Heaven, 1958

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK