Притча за онези, които стигат до Райските порти

Isaаc Van Ostade (1621 ~ 1649), A blind man and his dog

По дълга и стръмна пътека бавно вървели човек и куче. Човекът много се уморил, неговото куче – също. И ето – пред тях се появил чуден оазис. Прекрасни порти, а зад оградата – музика, цветя, живителни ручеи, с една дума – Рай.

– Какво е това? – попитал пътникът пазача пред портите.
– Това е Раят, ти умря, а сега можеш да влезеш тук и да отдъхнеш истински.
– А има ли вода?
– Колкото ти е угодно – чисти фонтани, прохладни басейни…
– А храна ще ми дадат ли?
– Всичко, което поискаш.
– Но аз водя и своето куче.
– Съжалявам, сър, но е забранено за кучета. Трябва да го оставите навън.

Пътникът въздъхнал уморено и продължил по пътеката, следван от кучето си. Дълго вървял, докато стигне до други големи порти, охранявани от пазач.

– Искам да пия вода – помолил изтощеният мъж.
– Влез, в двора има кладенец.
– А моето куче?
– Точно до кладенеца ще видиш една поилка.
– А да хапна нещо, може ли?
– Ще те нагостя с вечеря.
– А моето куче?
– Ще се намери нещичко и за него.
– Но какво е това място?
– Това е Раят.
– Как така? Стражът на предния замък ми каза, че Раят е там, при него.
– Той лъже. Там е Адът.
– И защо търпите това, тук в Рая?
– Това всъщност е много полезно. Защото до Райските порти  стигат само ония, които не изоставят своите приятели.

Източник: izbrannoe.com
Картина (заглавна): A blind man on his knees begging, a woman and dog behind him ~ commons.wikimedia.org 

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK