Старото вино ♥ Халил ДЖУБРАН

Притча за ценните неща

Имаше един богаташ, който се гордееше особено много с избата си и с вината, които се пазеха там. А най-ценно от всички беше едно буре с вино от много стара реколта.

Веднъж го посети губернаторът на тази област, но богаташът забрани да отварят бурето, като рече: “Това буре няма да се отвори само заради някакъв си губернатор”.

Друг път на гости му дойде епископът. И богаташът си помисли с презрение: “Не, няма да отворя бурето. Този поп не би разбрал стойността на виното, нито пък може да оцени аромата му”.

Владетелят на царството мина оттам и отседна в неговата къща. Но богаташът си каза: “Това вино е прекалено царствено, за да се пие от едно обикновено царче”.

Дори когато собственият му син се женеше, притежателят на виното гледаше сватбарите и клатеше с глава: “Не, не за такива гости съм го пазил аз толкова години”.

И тъй животът му мина, и той умря в дълбока старост, и бе погребан.

И в деня на погребението отвориха бурето с това вино заедно с другите бурета от избата. И пияните селяни от околността го изпиха, без дори да забележат, че то се различава по нещо.

За тях виното беше като всяка друга течност, която се налива в чашата.

Из „Странникът” (1932), превод: Андрей Романов

Картина: Giacomo Ceruti (1698-1767) "Gli spillatori di vino”, 1730

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK