Да се смириш - значи да се успокоиш от страстите и помислите, убиващи душата ╫ Монах Симеон АТОНСКИ

(The Monk by the Sea, Caspar David Friedrich, 1808-1810, Alte Nationalgalerie, Berlin)

Робите на ума и победителите на смъртта

Най-прекият път към смирението на самодоволния ум – това е напълно да се откаже от интелектуалните игри, водещи до обладаност, ропот и богоборчество, завършващи с преждевременна смърт. Придобиването на Божествената благодат с помощта на смирението е единственият изход от създалата се житейска безизходица, породена от тщеславния ни ум.

Ако самодоволният ум, подвизавайки се в смирението и отричането от своята воля, отново и отново поражда в себе си интелектуално възприемане на духовния живот, то се лишава от всяка благодат и се връща, подобно на псе, в своята бълвотина, окончателно потъвайки в своите заблуждения.

Ако умът се кани да излезе от тези заблуждения, то е длъжен завинаги да загърби непрекъснатото размишление, което го убива.

Смирението е противоположно на самоувереността.

Може ли да бъдеш така самоуверен, ако качествата на твоя ум са ти дарени от Бога и в един миг могат да бъдат взети от теб и предадени на друг? Ако всички теории и системи могат да рухнат в един ден, как можеш да се държиш за тях?

Избери благодатта, придобий я и тя ще те пази от гибелното дихание на  времето, защото в нея се пази самата вечност. Нима можеш да бъдеш така самодоволен и надут от тщеславие, подобно на балон, ако смъртта грабне твоя живот подобно на свиреп вятър, хващайки те за гърлото в леглото или на работата ти или когато си на път, или когато си на почивка?

Може ли да се кичиш със своето богатство, което може да изчезне в един миг, или да се хвалиш със своя горделив ум, който може да те подведе в най-неочаквания момент?

Нищо така не ни е необходимо на всички нас, както смирението и нищо така не е нежелано, както самодоволството, препятстващо развитието на духовните способности на човека.

Да се смириш – значи да се успокоиш от страстите и помислите, убиващи душата. Да се успокоиш – значи да обърнеш своето внимание навътре с помощта на молитвата. Умът, обърнат навътре, неизбежно ще намери в своето смирило се сърце незалязващото духовно Слънце – Христа и ще остане там завинаги, отхвърляйки самодоволството и намирайки в Бога източника на вечния Живот.

Монах Симеон Атонски

Източник: pravoslaven-sviat.org
Картини: Wikipedia

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK