Ние живеем според американския стандарт. В това нямаме дилеми и сме убедени, че така трябва да е.

Изглеждаме добре, защото козметиката, която използваме, е от натурални, екологично проверени продукти, като например: жожоба, акация, коприва, билки, женшен и въобще много от този род чисти неща. Пренасяме природата в домовете си и тя ни разкрасява. Ето храната... Да вземем сега храната... Конфитюрчето е без консерванти, все едно домашно приготвено, пише „ произведено в планинските райони на Холандия”. Холандия! И то конфитюрчето само да е, а то не е само то... ето и маслото, и житните продукти, колбасът, сирената, кашкавалите...

И пием изключително минерална вода - богата на минерали, пречистваща, която и тонус дава, и добро самочувствие... водата, ако имаш проблеми, пиеш минералната вода и тя успокоява нервната система, респективно - проблемите не тормозят тъй силно. Въздухът се регулира от климатична инсталация, както и съответно неговата температура - това, защото градският въздух е мръсен и вреден е той, а без кислородно изобилие мозъкът издава багажа, а ние с мозъци работим, мислим... Та, значи, в автомобила също имаме климатична инсталация и така - от чист въздух на чист въздух се придвижваме... Е, само в супермаркета дето си е свинарник, но там не зависи от нас, няма как... Чухме обаче, че скоро ще въведат доставки по домовете и ще отпадне ходенето в супермаркета.

Детски глас: Татко каза, че нашта климатична инсталация толкова силна била, че можела, ако двайсет души наведнъж пръцнат, за двайсет секунди да изсмуче - и все едно че не е било пръднато. Значи, в училище го сметнахме с другите деца, че един човек, ако пръдне, и за една секунда пръднатото му изчезва.

Мъжът: Да, тате, тихо сега!...

Животни нямаме... То детето иска куче, но аз съм казал - куче, като си купим къща, на двора... Иначе знаете - тении, бълхи, бяс даже е възможно, да чукна на дърво... У нас дървото е тиково, или така нареченото желязно дърво... скъпа мебел и какво друго... друго, друго... Вечер нямаме бърза работа, ходим си натам-насам из къщата или с приятели се събираме на уиски... У нас уискито само КАРДЮ, кашуто с торби го ядем и като се съберем с приятели, всеки, така, по нещо разказва, какво ново, какво си купил, някоя много интересна история, слушаме музика и така си... въобще страхотно си прекарваме, направо такива фиести... супер изживявания, дето във филмите само можеш да видиш... Супер жестоки неща си оформяме, супер сме си... И изобщо, живеем го тоя живот като американци, и какво повече...?

То, ако погледнеш реално, живеем ние така, обаче не е чак да сме без проблеми... Не е чак да се смеем, както сега. Даже често се споглеждаме и едно такова усещане се придобива... за... нищо. Нали сигурно сте усещали да сте НИЩО? Момент, да е по-точно... например сутринта едно дете мина с колелото си така близо до мене и ме изпръска с вода, пък аз като взех че му теглих една майна, и то като ме погледна, като голям човек, все едно ми е на годините, и ми стана неудобно... Иначе пък, като си помислих - тоя панталон в края на краищата струва 200 долара... и после пък, от друга страна, нали в гардероба имам 20 такива. Прибрах се вкъщи, наядох се едно хубаво и оправих едни стари сметки. Бая работа свърших.

А дъщеря ми пък намерила един маркуч и решила тя да полива градината. Все едно тая градина не я поливат ежедневно...

И ѝ казвам - Остави го тоя маркуч, има кой да полива градината - и тя взе та се разрева... Че като я наплесках, и с маркуча даже я праснах два пъти, и забрави и градина, и поливане, и ... както и да е, да не се нервирам. Не че съм лош човек, но що пък да не ме поздравяват?!... Е, питам се... откакто живеем в тая къща, не че ми е от голяма важност или пък толкова да не мога без един поздрав, но... Що да не ме поздравяват - ей така, от куртоазия даже... даже и така?!?... Защо един друг се поздравяват и в супермаркета, и на улицата, а мене все едно че ме няма...? Защо? Нищо лошо не съм им направил... Завиждат ли ми? Сигурно ми завиждат... за колата или за хубавите дограми... Щото на мене само дограмите ми струват колкото на тях цялата къщица. И си мислят, че като не ме поздравяват, ще се хвърля под влака... ще ми накривите на мене шапката. Умрял съм им за поздрава... Нещастници, плебеи... На какво отгоре бе, чак изумявам, значи?!? На какво отгоре ще ми се правят на царе, все едно не ги виждам, че само кисело мляко и хляб нагъват и дънките им - да пресяваш баластра с тях... Откъде пък това самочувствие бе, го извадихте?! Откъде? Да не би да сте нещо пo-развити умствено? Може. Ама как... да, той съседът отляво работел в правителствена болница, хирург, и преподавател бил там, и някакъв си носител на премия за хуманизъм... Той е Велик ум и той вече е къде-къде по-нависоко от мене... Е, какво да направя аз? Да му измия краката ли? Айде моля... Айде добре - хирург, добре, помага там на хората... Както и да е... Ами тоя от провинцията? Той пък пишел книги. Той що не поздравява? Нали е уж културен? Що? Пишел книги и бил професор и много ученици... и какво ти пречи да си човек бе, професоре??? Награди... те ми казаха там, жена ми му била чела книгите... Е, добре де, хубаво... Жена ми я поздравява, а мене, дето ще го замерям от тука до границата с пари и ще му купя книгите до края на живота му, целите му тиражи ще изкупя, да не види една стотинка, да стои като бухал у тях... мене няма да се сети да ме поздрави... Кажи, професоре, какво ти става на устата, като ме срещнеш?! Да не се вълнувам много, че може и инфаркт да получа... Затова пия, ето вижте, пия - от Германия ми ги доставят специални хапчета, които, усетиш ли, че вървиш към инфаркта, и гълташ едно, и хоп... Смъртта е винаги близо и дебне... дебне да те изненада. Хоп, едничко - и готово. Здрав съм си. По природа съм си здрав. От баща ми явно... Той е бил планинар, дишал е чист въздух, а не като тоя тука, дето дишаш все едно си астматик и ... и я врънкам аз жена ми да си вземем една вила извън града, на чистия въздух... и хора няма да ти се пречкат ... имаме възможност, веднага можем да купим... Тя - не, та не. Като че ли няма кола и не може да идва в града, когато ѝ се прище. Що ще ме манипулира тя мене?! И то, като погледнеш, направо ме манипулира, все едно съм някой глупак и все едно не съм аз мъжът в тая къща... Докога ще си търпя и ще преглъщам... и сапунерката ми пак е пълна с вода... все едно не мога да му кажа аз на шефа да върви на майната си... мога, естествено, и без него мога... ще ме прави той мене за резил пред колегите... Нямало да съм заминел за Северна Каролина, защото съм забавил три превода... какво иска да ми докаже той... Че е голям мъж!? Че като бивш съпруг на жена ми може да ме манипулира както си ще!?! Не съм решил - не съм го сринал, щото зная всичките му кирливи ризи... Как се живеело без хора на тая вила? Ей така, живее се... Няма да пазаруваш всеки ден и да им гледаш на съседите тъпите мутри, ами ще гледаш планината или видео ще си гледаш... е, детето... Жена ми какво си мисли, че нямам право да променям тоя живот? Какво иска тя от мене - подчинение? Че аз да не съм ѝ слуга... Аз съм зодия ОВЕН - водач... Аз имам мисия и аз тази мисия ще я изпълня... кораби, уредена мрежа за експорт... тука в тая глава зреят велики дела, няма случайна секунда в моя живот.

Наполеон също е бил подложен на изпитания... и не само той... Ами Орест? Ами, оня... Спартак... оня ден изби горещата вода и два часа съм изпомпвал вода от мазето... коя е тази персона, дето ще спре отприщения бент???... Шефът ли? Жена ми ли? Кой? Кой? Кой? ... Ако трябва, ще взема един багер и сам ще си построя вилата, и архитект сам ще си бъда... от копка да ключ... с ей тия ръце... Какво ми е? Мислят си те... живуркат си и си мислят, че ще ги търпя аз вечно и ще им играя по свирката...

Благородният метал благородна ръжда хваща... и я виждам много добре как ми бърка из джобовете за бележки от други жени, в лайсната на колата я виждам как тайно си оправя чорапогащника, щото го е съ-бу-ва-ла - ааа... да... въргаляла се е с него, с братовчед ми - актьор в операта... Дон Кихот... бърза, като се върне от работа, да си уговори срещичка с приятелка, само и само да не е вкъщи... Все едно не съм обзавел дом, уютен и полезен за семеен живот, дом за 270 000 долара...

Не знам какво е семеен живот, щото пък и за какво се събрахме с тая жена... щото забременя? Ама дали е от мене, един Господ знае... още утре ще направя ДНК-анализ на детето... още утре... Момент, хапче от Германия... А!? Свършили са хаповете... Нищо де, свършили- свършили... Вземам от видеотеката романтичен филм и само щерката го гледа.. Вземи романтичен филм! - поръчва ми жена ми... Вземам и като го пусна, тя на средата на филма се опулва насреща ми с влага в очите, явно иска нещо, а филмът си тече... Питам я да го спра ли? Не - казва тя и продължава да ме гледа с особен поглед. Изтърваш действието - казвам... Нищо - отговаря тя в една такава меланхолия... И сега това продължава известно време и после хвърля дистанционното, фръцне се и духне нанякъде... Е, какво иска, да хукна подире ѝ ли? Е, няма да хукна... няма... Що филми съм изгледал така... Малката заспива, аз гледам като идиот, сам в 23 ч., филм за психичноболни и една, дето от любов превъртяла и пак от любов влезнала в ред... Сам, гледам видеото... видеото... Вместо да ме гледат мене по новините как откривам филиали на фирмата в Брюксел например...

... Не ме разбират тия хора, и там им е грешката... Ще съжаляват... Един ден ще си блъскат главите как не са били по-съобразителни и как не са ме пазили и уважавали... Далновидност им липсва и способност за проумяване на основните двигателни неща от краткия ни живот, каквито са например: да си валяк, братко... да мачкаш... да ги рутиш... Който ти излезе насреща - директно в муцуната, няма прошка, брате, никаква милост... Няма „да изчакаме, да видим...” шибаш коня и цепиш напред, да ти гълтат прахоляка, да измират там гнидите му нещастни ... да гният в мизерията там, мамицата им затлачена селяндурска... и това е то да имаш писта в живота... да жулиш мотора... Стапяш буталата, слагаш нови и пак с мръсна газ ги издухваш... Няма приятели, няма деца, майка, татко - никой, братче... Дето има една приказка - САМ ЮНАК НА КОНЯ... и той народът го е казал много точно, много образно го е извел това, че юнакът и сам да е, но е на коня си... Разбирай, значи - пълна бойна готовност, значи - никакви компромиси, с никой... и колкото и врагове да са - няма, братче, никакво значение... щото, ако си юнак, значи си и парен чук... лъв си, значи... изтребител, ледоразбивач... Значи, откъдето и да го погледнеш, сложил си му юздите на тоя живот и препускаш и тогава, брате, ти си перпетуум-мобиле... разбирай, значи, че си си супер и аз съм си супер... супер съм си., супер... Какво стана? Нещо стана...

Мъжът умира.

От „Всичко дотук. Текстове за театър, кино и телевизия”, Камен ДОНЕВ, изд. „Абагар”
Източник: 4eti.me
Снимка: Камен Донев, Булстрад Арена Русе, на сцената на представлението "За Сватбите", bg.wikipedia.org