Поляците обичат да използват своите поговорки в ежедневието и имат такива за всеки повод. Това богатство на националния им колорит често прелива в рими – за да е още по-цветна мъдростта на думите. Лаконични и правдиви.
Portret żony w serdaku, 1902, by Stanisław Wyspiański, polish artist (1869 ~ 1907)
Дори най-тежката зима трае само до пролетта.
Когато жената слезе от каруцата, на коня му става по-леко.
Всички пътища водят до Рим.
Духът иска, но плътта е слаба.
На лошата балерина подгъвът на полата й пречи.
Човекът стреля, Бог насочва куршума.
Едната ръка мие другата.
Съдбата хвърля богатства, но не всеки успява да хване.
За умрелите, казваш добро или не казваш нищо.
Запали една свещ на Бога и една на дявола.
Ако искаш да узнаеш истината за себе си, скарай се с приятел.
Как искал бих да ми се работи толкова, колкото ме и мързи!
Когато си сред гаргите, грачи и ти.
Който става рано бива награден от Бога.
Навсякъде е добре, но у дома е най-добре.
Спокойните води рушат бреговете.
Това, което Иванчо не научи, Иван няма да го може.
Щом котката я няма, мишките пируват.
Ябълката не пада по-далече от ябълковото дърво.
Portret Z Zona, by Stanisław Wyspiański, polish artist (1869 ~ 1907)
Картини: Wikipedia