За езика и думите с мъдростта на нашенските пословици и поговорки
(Овчари на раздумка, Златю Бояджиев)
Дорде език живее, народ не загива.
Който си пази устата, той си пази душата.
Който мъдро мълчи, той умно говори.
По-добре е да си на хората в устата, отколкото в краката.
Зина, та продума, рече, та отсече.
От мълчание глава не боли.
С езика мълчи, с очи гълчи.
Мълчанието гроб копае.
Който много говори, или много знае, или много лъже.
Боят му къс, езикът му дълъг.
Отворил една уста – сто езика.
Който слуша хората, напуща си жената.
Желязото желязо трие, разговорите – ума.
Главата се цени по езика.
Говедото се хваща за рогата, а човекът – за езика.
Сладък език е най-сладкото нещо.
Яж люто, но говори сладко.
Който няма пари в кесията, нека носи мед в устата си.
Няма по-сладко от езика и по-горчиво от него.
Езикът кости няма, но кости троши.
Езикът по-зле сече от ножа.
Женски език от турска сабя по-остър.
Водата всичко мие, само езика не може.
По-добре е с крака да се пързулнеш, а не с езика.
Прехапи си езика, но лоша дума не казвай.
Без ум приказва, затова порязва.
Каквото ти дойде на ума, не приказвай го пред кума.
Който говори каквото иска, чува каквото не иска.
Повече слушай, по-малко говори: затова имаш две уши, а една уста.
Когато малко думаш, по-много чуваш.
Блага реч железни врати отваря.
Добра дума – златен ключ.
Какъвто е човекът, такива му и думите.
В огледалото се вижда лицето, а в приказките – сърцето.
Лошата дума от лошо сърце излиза.
Лоша дума който каже, негова е.
Дума назад не се връща.
Бърз кон се стига, бърза дума не може.
Казана дума – хвърлен камък.
Бой се забравя, дума не може.
Остра дума в сърце влиза.
Дума стрела не е, пък в сърцето се забива.
Дума дупка не прави.
По-напред избирай думата, тогаз я казвай.
Чувал с думи се не пълни.
Празна реч джоб не пълни.
Думи без пари огън да ги гори.
От дума попара не става.
Думането – сребро, мълчанието – злато.
Мълчаливият си знае работата.
Картини: Златю Бояджиев (1903 ~ 1976)