Билки лековити и омайни ♥ ЕНЬОВДЕН

Здравецът се заплита в годежната китка на момъка, в невестинския венец, китки със здравец си разменят ергените при побратимяване

(Peasants Gathering Herbs, Eragny, 1886. Camille Pissarro)

Немалко цветни треви се употребяват с лечителски цели от народната медицина. Сред тях има и такива, на които народната вяра приписва магическа сила, смята се, че могат да предпазват човека от зло, или обратното – да му причинят болест или нещастие. Част от тези растения българите открай време и до днес отглеждат в дворовете и градините си, а друга част берат от полето. Първите се наричат момински билки лековити, а вторите – полски билки магьоснически. Момински билки са онези цветя и треви, от които девойките и жените правят китките си – босилек и здравец, божур, невен, иглика, трендафил. Събрани в китка или изплетени на венец, пазят от лоши очи, от уроки, носят на момата здраве и хубост. На най-голяма почит сред тях се радват босилекът и здравецът.

Здравец

При сътворението на света Бог първо е създал здравеца и босилека, а после всички останали треви, след това вече създал човека и другите животни – така разказва една народна легенда. Бог сътворил човека от пръст и го оставил да съхне, но дяволът се промъкнал и скришом пробил човека с шило на четиридесет и едно места. Върнал се Бог по някое време, за да вдъхне душа на човека, но душата не се задържала, излитала през дупките. Когато Бог се досетил за причината, набрал от растящите край него треви и запушил четиридесет дупки, само една останала отворена и през нея излиза душата, когато човек умира. Онези треви, с които запушвал дупките по тялото на човека, станали лековити и всякоя билка лекува болката там, дето е била поставена от Бога.

Босилек

С пресен или сух босилек, наречен с обич в песните „ран босилек“ и „ситен бял босилек“ се китят моми и невести, а бабите го носят в пазвите си. Босилек се слага върху шапката на новороденото и кърпата на родилката, използва се за украса на сватбеното знаме, босилек се слага и при покойника. Във всяка моминска градина има босилек, защото това е любимото цвете на момите. Когато се омъжва, девойката се сбогува с босилека си и на сватбата заръчва на майка си или на сестра си да се грижи за него, да го полива „сутрин с росица, по пладне с водица, вечер със сълзици“. Здравецът пък се заплита в годежната китка на момъка, в невестинския венец, китки със здравец си разменят ергените при побратимяване. Срещу Нова година стопанката откъсва толкова стръкове здравец, колкото са членовете на семейството й. Нарича стръковете за всеки член и ги оставя да пренощуват на покрива, а на следващия ден по свежестта на стръковете се гадае за здравето на семейството през настъпилата година. Здравецът и босилекът спорят за първенството – босилекът се гордее с това, че преобладава в черковните ритуали, че по-често с него свещеникът ръси светена вода, но здравецът пък се хвали с това, че е всякога зелен, всякога весел.

Магьосническите билки растат диви по полето или високо в планините. С голяма магическа сила са жълтата и синята тинтява, дилянката и комунигата, наричани „билки омразни“ и „билки разделни“.

Разковниче

Ако се случи мома да бъде залюбена от змей, или момък - от самовила, с отвара от тези билки трябва да се окъпят, за да бъдат оставени от тях. От зли създания пазят също пелинът, росенът и дивият чесън – могат да отблъснат дори караконджули и други нечисти духове, бродещи през т.нар. Мръсни дни или през Русалската неделя. Най-ценната от магьосническите билки се нарича разковниче – тя има свойството да отваря всичко заключено, да разкрива тайни и да показва къде има заровено имане. Много малко билкарки разпознават разковничето, само костенурката със сигурност го познава. За да се сдобият с него, билкарките търсят да намерят гнездото на костенурка, която тъкмо е снесла яйцата си, и го заграждат с плет. Като си дойде костенурката и като намери гнездото си заградено, тръгва по полето, намира разковниче и го донася при гнездото, а оградата веднага рухва от магията на тази билка. Така животинката влиза в гнездото си, а билкарката може да вземе разковничето.

Билки се берат и на Гергьовден, и на Спасовден, но на Еньовден (24 юни) беритбата е обредна и повсеместна – вярва се, че всяка билка, набрана на този ден, има голяма лечебна и магическа сила. Лечебните растения се берат много рано сутринта, преди изгрев слънце. Билкарките, врачките и магьосниците се пазят да не ги види никой, затова излизат още през нощта, по първи петли, и берат в най-скришните и усойни места. Бабите, като наберат билки, ги слагат в сито, после нареждат ситата в кръг и се хващат на хоро около тях. Обикалят с ходене три пъти, като мълчат. С този ритуал се откупват билките от самодивите, на които всички лечебни и магически треви по право принадлежат. Набраните билки се връзват на еньовска китка. Ако някой се разболее, а не може да се разбере каква точно е болестта му, тогава се вземат билки от тази китка, за да го лекуват.

Източник: bnr.bg
Картина: Pinterest

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност