Колкото по-настойчиво молим за нещо, толкова повече то се отдалечава от нас ╫ За молитвата към Бога 

„Никога в своите молитви не принуждавай Бога да решава твоите проблеми.”

Думи на Свети Порфирий КАВСОКАЛИВИТ 

Дълги години ме безпокоеше един чисто личен проблем. И тъй като нямах решение, аз не преставах да питам за него стареца. Всеки път, когато се срещахме, даже и за малко, ние говорехме за това.

Отец Порфирий, разбира се, всеки път, когато засягахме вълнуващата ме тема, се стараеше да ме успокои. Едновременно с това той даваше свои собствени обяснения, и даже оправдания, за многото препятствия, които  обезсмисляха всичките ми усилия за разрешаването на този проблем.

Аз обаче не се съгласявах с тези оправдаващи обстоятелства, т.е. те не ме удовлетворяваха. Резултат от нашите разногласия бяха дългите  беседи относно моя неразрешен проблем. Независимо от сериозните и очевидни доводи на отец Порфирий аз не само не се съгласявах с него, но, напротив, имах дързостта да му възразявам: „Отче, колкото и да ме уговаряте, аз няма да се съглася с вас.”

Това много опечаляваше стареца, но това не значи, че аз не се опечалявах по-малко от него. Напротив, аз мога съвсем отговорно да кажа, че на моменти стигах до отчаяние. И това беше оправдано: аз имах голям личен проблем, разрешението на който ми се струваше съвършено невъзможно.

Отец Порфирий, изпълнен с Божествената благодат, виждаше моето отчаяние, но той виждаше и моя настойчив стремеж към разрешение на проблема, при което (без да преувеличавам) в мен се появи даже някаква настойчивост, нещо, което преди го нямаше. Т.е. аз достигнах до това, вече да не моля Бога за решение на моя проблем, а изисквах от Него това. Едновременно с това исках от Него и обяснение… защо Той се бави. Безусловно на вас това ще ви се стори странно, безразсъдно. И за съжаление това беше така.

Старецът, отчитайки всичко това, и преди всичко моите неразумни изисквания, искаше да ме вразуми и върне в правия път. 

– Послушай ме. Когато Бог не удовлетворява нашата настойчива молба, това означава, че или Той не ни дава това, за което молим, имайки предвид нашата собствена полза, или ние не знаем как и кога трябва да Го молим. Случва се и така, че едновременно може да е и едното, и другото. Що се касае за първия случай, то никой не знае защо става така. Непостижими са пътищата Господни! И тук аз ще млъкна.

Що се касае за втория случай, за него мога да ти говоря много.

Когато молим за нещо Бога, ние сме длъжни да го правим без натрапчивост, да не казваме: „Искам това да стане веднага.” Такова наше поведение е не само недопустимо, но е и израз на голяма непочтителност към нашия Творец. Какъв си ти, или ако искаш – кой съм аз, за да искам каквото и да е от Бога, и още повече да Му поставям определени срокове?

– Но, отче, първо, моите молби не бяха изисквания, а второ, аз не съм говорил за срок. Вие знаете прекрасно това. Решението на моя въпрос се забави…

– Това и ти обяснявам – причината, поради която разрешението на твоя проблем се бави. Когато ние искаме да помолим Бога за каквото и да е, трябва да се обръщаме кротко с молитва към Него. Ако видим, че Той не изпълнява нашата молба, трябва да престанем да Го безпокоим. Колкото по-настойчиво молим за нещо, толкова повече то се отдалечава от нас. Затова трябва да престанем да се молим. И когато ние сме вече забравили за своята молба, тя ще се изпълни, и ние даже няма да забележим как ще стане това. Защото Бог не забравя нищо. Той е приел нашата молба, пази я, и когато счете, че й е дошло времето, ще я изпълни.

Затова не трябва да настояваме за нашите молби, молейки Бога за тяхното изпълнение, да направи Той така, както искаме, и тогава, когато ние искаме. Настойчивостта в тези случаи е противопоказна. Вместо полза това ще ни донесе само вреда. А когато настойчивостта е съпроводена с инат, когато човек е настроен решително да не отстъпва от своето искане, както е например в твоя случай, тогава може да се очаква всичко друго, но не и положителни резултати. Въобще, дете мое, аз искам ти да разбереш, че ние не трябва да настояваме, опитвайки се да променим Божията воля, защото ние така искаме, и още повече, това го искаме веднага. Когато искаме да достигнем нещо, трябва да се стремим към него, но все пак трябва да оставяме всичко на волята Божия. В противен случай, колкото повече се стремим да достигнем желаното, толкова повече то се отдалечава от нас. Това е подобно на нашата сянка. Колкото и бързо да бягаш, ти никога няма да я догониш. Защото колкото си бърз, толкова по-бързо тя ще бяга пред тебе.

Ти разбра ли, чедо мое, това, което ти разказах относно настойчивостта?

– Разбрах, отче, но не мога да се съглася с Вас…

– Тогава аз ще ти дам друг пример и ти ще се съгласиш с мен.

Вземи стомна с тясно гърло, в което едва можеш да вкараш ръката си. Пъхни своята ръка, свий я в юмрук и се опитай да я изкараш навън. Колкото и да се стараеш, това няма да ти се отдаде. Ти може да се опитваш настойчиво да изкараш ръката си цял ден, месец, години. Но всичко ще е напразно. Обаче само като разтвориш юмрука си, веднага ще можеш със същата лекота да я изкараш, с каквато и си я вкарал в стомната. Същото е и с твоя проблем. Колкото по-настойчиво се опитваш да намериш неговото решение, толкова то се отдалечава от теб. Запомни следното. Ако искаш да решиш своя проблем, то спри да настояваш за бързото му решение. На Бога са известни твоите трудности. Ти изложи пред Него своята молба и Той ще вземе решение. Спокойно, с вяра очаквай от Него отговор. Ако постъпиш така, то решението ще бъде положително. Ако обаче продължаваш да настояваш, както сега правиш, тогава резултатът ще бъде отрицателен. Аз те съветвам да спреш да се занимаваш със своя проблем, ако искаш с неговото решение да се заеме Бог.

– А какво ще кажеш, отче, за думите: „Искайте, и ще ви се даде… хлопайте, и ще ви се отвори“? Нима тези думи не подхождат на моя случай? Ако аз спра да чукам на вратите Божии, то как ще ми ги отвори  Той? И ако аз все пак престана да Го моля, то как Той ще ми даде това, за което моля?

– Всичко зависи от това как ще чукаш, за да ти отвори Той, както и как Го молиш, за да ти даде това, което искаш.

Ако например ти чукаш по вратата нагло, със заплаха, то бъди уверен, че никога няма да ти отворят. Ако пък ти отворят, то не очаквай от стопанина любезен прием, по-скоро той ще те хване за шията и ще те изхвърли надалеч. Напротив, ако чукаш на вратата кротко като възпитан човек, то ще ти отворят вратата широко, хазяинът с радост ще те приеме и всичко ще стане, както ти искаш.

Същото става и тогава, когато ти искаш от някого нещо. Ако ти искаш нагло и дръзко, тогава ти никога не ще получиш исканото. Тогава, когато ти искаш кротко и вежливо, незабавно ще получиш това, което ти е нужно.

Всичко това, и даже още в по-голяма степен, е приложимо в отношенията с Бога. Той от никого не приема нито натиск, нито наглост, нито пък заплахи. Ще да е странно, ако беше обратно.

И така, ти виждаш, че не е достатъчно само да чукаме на вратите Божии, а трябва да знаем и как да чукаме правилно, ако искаме да ни ги отворят. Когато ние молим Бога за нещо, важно е не количеството на молбите, а това, как ги подаваме.

– Тогава, отче, защо вие не се помолите да удовлетвори Той моята молба? Нали знаете как трябва да се чука на Неговите порти, знаете как трябва да Го молим, и имате пред Него велико дръзновение.

– Затова, защото, дете мое, аз не искам да принуждавам Бога, и теб не те съветвам да го правиш. Никога в своите молитви не принуждавай Бога да решава твоите проблеми. Проявявай голямо търпение, чакай и ще видиш каква полза ще ти донесе това.

 Из “Цветослов советов”

Източник (със съкращения) и снимка: pravoslaven-sviat.org
Картина: Old Man in Prayer, Rembrandt Harmensz van Rijn (1606-1669), Museum of Fine Arts, Boston

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност