╫ От АНДРЕЕВДЕН денят започва да нараства с по едно просено зърно

На 30 ноември православната църква чества Св. Апостол Андрей Първозвани

Свети апостол Андрей е първият Христов апостол. Роден брат на апостол Петър (Симон), беден рибар на Генисаретското езеро. Първият му учител бил Йоан Кръстител, но един ден Йоан посочил Христос на двамата братя и рекъл: "Ето той е Агнецът Божи, който събира всички грехове на този свят." А Исус посочил към Андрей и го повикал при себе си. Така Андрей станал първозван и от тук нататък щял да следва учителя си навсякъде. 

Когато апостолите се разпръснали по света, за да проповядват Евангелието, св. Андрей обиколил много земи – Византия, Тракия, Русия, Рим и др. Навсякъде направил много за вярата, особено се прочул на Пелопонес в град Патра. Хората вярвали, че може да излекува страшни и нелечими болести, прииждали при него, обръщали вярата си. Дори най-първите хора в града били завладени от проповедите на светия апостол. Но в онези времена това можело да означава само един край – смъртна присъда, тежки мъчения. Такъв край застигнал и Андрей Първозвани. Разпънали го на кръст под формата на буквата Х, на който два дни се мъчил, превързан с въжета. Два дни народът стоял наоколо и бурно негодувал от тази жестокост. Уплашил се управителят на града от народния бунт, заповядал да свалят светеца от кръста. Но св. апостол Андрей се помолил на своя Бог да не го оставя жив на земята. И миг преди да го развържат, издъхнал. Тогава бил на 70 години. Според легендата веднага след смъртта му управителят се самоубил, а жената му и децата му се молели за прошка на гроба на светия апостол. По времето на Константин Велики тялото му било пренесено в Цариград, в църквата на светите апостоли. По-късно, през 1208 г., главата му била пренесена в Рим, където се пази с много почести в църквата "Св. Петър". През 1964 г., за да почете подобряването на отношенията между Римокатолическата църква и Цариград, тя е дарена на Цариградската патриаршия. 

Народната митология

Народното предание разказва за отшелника Андрей, който живял сам в планината, отглеждал си една нивица, всичко сам си добивал. Но веднъж една мечка изяла единствения му вол. Разсърдил се самотникът светец, хванал мечката и я впрегнал в ралото. Оттогава мечката му се подчинява, а св. Андрей е нейният господар. 

Празникът

В народния календар празникът на св. апостол Андрей е свързан с няколко поверия. Денят се събужда, започва да расте, да едрее. Казват, колкото иглен връх или колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно. Слънцето помръдва колкото "пиле у яйце". Затова го наричат и Едрей, Едринден. Макар незабележимо, денят става по-голям, а с това и надеждата и очакването за пролет, за покълване, за растеж на семената и посевите. Обредните действия, свързани с това вярване, целят осигуряване на растежа и плодородието през идващата година. 

Ако на Андреевден денят полека се събужда, то мечката прави точно обратното – поема към зимното си леговище. За да го стори, за да не слиза при хората и да не прави бели, трябва да бъде изпратена по живо по здраво с храна и добри пожелания. Вярва се, че на 30 ноември св. Андрей впряга в ралото си вместо вол мечка, и се празнува Мечкинден в чест на мечката. 

Ритуали

В навечерието на Андреевден жените варят жито, царевица, фасул, леща, ечемик, овес. Нарича се: "Както сварените зърна наедряват, така да наедряват и посевите." Вари се в ново гърне. 

На сутринта от сварените зърна ядат всички. Всеки хвърля няколко зърна нависоко в комина, да израстат и посевите високи. От тях се дава и на животните – за добър приплод. Жените раздават от варивото на съседи из махалата – да е плодовита годината. На трапезата има прясна пита, варени житни и бобови зърна. 

Деня празнуват и невестите. Като почитат празника, очакват благоволението на съдбата – да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца. 

За мечката се хвърлят нагоре към комина варено жито, царевица, просо, боб. Животното се подканя с благ глас "Нà ти, бабо Мецо, варен кукуруз, да не ядуш суровия" или пък: "За теб – варен кукуруз, за нас – здраве и живот." Така с магически заклинания българинът се надявал да умилостиви животното, да предизвиква доброто, да дойдат късмет, плодородие и дълголетие. 

*An icon of St. Andrew the Apostle by the Bulgarian iconographer Yoan from Gabrovo. 19th century. Exhibited at Hadzhi Nikoli Inn museum, Veliko Tarnovo, Bulgaria - Уикипедия

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност