╫ Св. ВАРВАРА и младите моми „варварки”, които наричат за любов, щастие и берекет

На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара

(Св. вмц. Варвара. Новгородская икона, XV в.)

През 282 г. в знатното и почитано семейство на градоначалника Диоскур се разиграла голяма драма. Дъщерята Варвара тайно от баща си приела християнската вяра и после нямало сила, нито човек, които можели да я накарат да се откаже от нея. Веднъж дори измолила майсторите, строящи баня в къщата им, да оставят не два, както било прието, а три прозореца – за Отца, Сина и неговия Дух. Разсърдил се бащата езичник, завел дъщеря си при градоначалника за публично наказание, сам той дълго и страшно измъчвал детето си. Накрая със собствените си ръце, за ужас на всички, я обезглавил. Казват, че в същия този момент треснал гръм и повалил обезумелия родител. А денят 4 декември останал в календара на християнската църква, за да припомня за тихия подвиг на още една мъченица на вярата. 

През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. Малка кост от мощите на великомъченица Варвара се намира в софийската църква "Свето Преображение" (кв. "Лозенец"). 

Празникът 

Според народното предание св. Варвара произхожда от Разложко – там, на мястото, където е убита, избликнала топла вода. Всяка година на деня на светицата при топлия извор се събира множество народ. Вярва се, че водата е лековита и цери всякакви болести. 

В българските традиции Св. Варвара е покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и "баба Шарка". В някои райони Света Варвара е почитана и като покровителка на домашните птици. 

Варвара, заедно със Сава била сестра на св. Никола. Старите българи казват: "Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава." И още от дните на Варвара и Сава се чака големият празник Никулден. 

Вярва се, че Варвара "заварява" болестите, ала още по-опасна е св. Сава, защото ги "разсява" по хората. Празникът се определя като женски. Главна роля в ритуалите имат жените и девойките. С тях са свързани и повечето забрани. В голяма степен и св. Варвара, и св. Сава се свързват с грижата за здравето на децата и двете светици понякога се възприемат като орисници, пряко владеещи съдбата им. 

Двадесет дни преди Коледа, в средата на коледните пости, на Св. Варвара, по къщите тръгвали "варварки" – млади девойки, които наричали за любов, щастие и берекет. Всеки стопанин ги дарявал с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. Празникът е познат още като Женска Коледа. 

Ритуали

За плодородие в много домове се меси специален обреден хляб, който стопанинът разчупва високо над главата си – да пораснат децата високи, да пораснат и класовете, и добивите. Върху хляба се пали голяма "варварска свещ". Тази свещ е магическа и се пази през цялата година. Ако през пролетта и лятото надвиснат бури и градоносни облаци, изнасят я на двора и облаците се разпръсват, бурята отминава. Свещта се пали и при тежко раждане на добитъка. 

На места вярват, че от Варвара денят нараства "колкото иглен връх". 

Жените не работят никаква женска работа. 

Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали ще е добър човек с късмет, дали ще са пълни ръцете му. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пиленца. 

* Св. вмц. Варвара. Новгородская икона, XV в., ru.wikipedia.org

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност