Дяволът не преследва незнаещите, той търси умните ~ отец Дионисиос ТАЦИС

„Когато виждаме прегрешенията на другите и ги осъждаме, това означава, че душевното ни зрение не е очистено добре и ние виждаме хората като дървета.“

След смъртта на своя духовен наставник отец Паисий - светогорски свещеник и опитен богослов, - отец Дионисиос Тацис решава да почете паметта му като събере неговата мъдрост в книгата „Да превърнеш чуждата болка в своя“, в която ни разказва за житейските ценности на източноправославната вяра и за дългия и труден път към духовния живот.

(The Church at Auvers, 1890, by Vincent Willem van Gogh)

Колкото по-духовен е човек, толкова по-малко права има в този живот. Той е задължен да проявява търпение, да понася несправедливости и да приема оскърбления от други. Кривото дърво (своенравният човек, който е отдалечен от Бога), има много права. Има право да удря, да обижда, да постъпва несправедливо. Бог запазва нашите права за другия живот. Но ние много често поради неразумие си търсим правата тук, за да не ни ощетят в нещо. Ако ни кажат нещо, веднага търсим правото си. И след това мислим, че вярваме в Бога. Това е голяма подигравка. Човешкото правосъдие не казва нищо за духовния човек. Но то е една спирачка за онзи, който върви наопаки.

Хората, които имат чувствителна душа, голямо достойнство и деликатност, скърбят и страдат от депресия или завършват живота си със самоубийство. Те и сами са чувствителни, и дяволът ги прави още по-чувствителни. Както и безчувствените прави още по-безчувствени, защото дяволът помага наклонностите им да се развиват. С тези състояния човек не може да се бори сам. Той не бива да казва, че скърби за нещо и че иска да получи духовна полза от това. Ако някой се задълбочава в такъв помисъл, то дяволът вярно ще му служи. В някой момент той ще му помогне, но после ясно ще се открие цялостното състояние. Или например, друг казва, че ще мълчи, поставя си го за правило, понеже някой го е наругал, и известно време не отвръща, а после предишното състояние се открива в цялата си сила. Човек никога не бива да си дава сам канони, това е опасно.

Колкото по-високо хвърлиш нещо, с толкова по-голяма сила ще падне и ще се разбие на парчета. Често виждаме, че някой мисли високо за себе си, а отвън нищо не му се случва, за да придобие смирение. Това е опасно. 

Сега хората в света се занимават с всякакви неща, освен със самите себе си. Предполагам, че ако всеки се заеме със себе си, всичко ще потече в правилен ритъм. Това и трябва да направим. Както виждате, дяволът ни отваря работа създава работа на всеки.

Имайте смирение и познайте себе си. Когато гледаме ръцете си, виждаме, че те са чисти. Но ако погледнем през лупа, ще видим нечистота и множество микроби. Така е и когато внимателно се вглеждаме в душата си. Виждаме, че там няма нищо от това, което светът казва за нас.

Ние приличаме на бурени коприва, които отдалече изглеждат зелени и свежи като поляна, но когато се приближиш и се докоснеш до тях, ще видиш тяхната лошотия и ще усетиш жилото им.

Винаги поставяйте под въпрос собствените си съждения. Ние не знаем какво може да се случи.

Нека не поставяме Бога в затруднено положение. Целият Той е Любов. Той не иска да ни вижда нещастни. Но какво правим ние? Ако ни даде обилна благодат, ще се превъзнесем. Ако не ни даде, ще бъдем нещастни и ще загубим надежда.

Дяволът не ти показва онова, което е по-високо, но те сравнява с тези, които стоят по-ниско.

Истинската любов не търси изгода и се ражда от горещата вяра. Любовта иска безмълвие.

Тези, които вършат добрини и чувстват пустота в душата си, са подтиквани към тях от пустославие. Когато вършиш нещо не от тщеславие, чувстваш радост.

Човек се срамува да греши пред очите на другите, но при телевизията не е така: греховни дела и греховни картини се показват без срам. Телевизията е демон.

Грехът се превърна в мода.

Без търпение не става нищо. Някои са толкова нетърпеливи, като човек, който едва е посадил лозето, а на другия ден иска да пие вино. Това обаче е невъзможно. Този, който няма търпение, се измъчва. Студът му се струва двойно по-силен, а жегата двойно по голяма. Като войник, на когото му се струва, че последният месец от службата е по-дълъг от цялата служба. Необходимо е голямо търпение във всичко, и особено в духовните неща.

Изнеженият живот ще направи хората негодни.

Смирението се придобива с борба. Когато познаеш самия себе си, тогава ще придобиеш смирение, което ще стане твое състояние. Защото в противен случай можеш да се смириш за една минута, но твоят помисъл ще ти каже, че представляваш нещо, когато в действителност си нищо. И така ще се бориш до самия час на смъртта.

Смирението и любовта вървят заедно.

Над всеки подвиг трябва да бъде смирението. Ако не се смириш, влиза в сила духовният закон: всеки, който се превъзнася, ще бъде унизен.

Нека всеки се поставя на мястото на другия. За съжаление духът, който цари сред нас в днешно време, изисква човек да вземе мястото на другия, а не да се постави на него и да му съчувства. Затова светът се е превърнал в лудница. Когато някой се постави на мястото на другия, всичко ще се оправи.

Малко са хората, които могат да понасят нещастието. Повечето страдат, защото не разбират най-дълбокия смисъл на живота. Когато някой разбере дълбокия смисъл на живота, тогава всички неща тръгват правилно.

Човек, който не вярва в Бога и в бъдещия живот, осъжда навеки душата си и живее без утешение в този живот. Нищо не може да го утеши. Безпокои се, че губи живота си, притеснява се, ходи при психиатри, които му дават таблетки и го съветват да се поразвлече. Човекът взема таблетки, замайва се, а след това ходи тук и там, за да разглежда забележителности и да забрави стреса.

Бог допуска някои да пострадат без вина, за да даде възможност на безсрамните да се опомнят.

Виждам, че днешните младежи вършат толкова нередности, за да получат удоволствия, докато в духовния живот те биха получили много по-дълбоки, божествени радости. В удоволствия човек може да преживее минута, десет минути, десет дни или цяла година. Но може още тук да изживее една радост и да се пита дали в рая няма нещо по-добро от това, което преживява тук. Сега младите мислят, че получават нещо. Те приличат на гладни деца, които събират това, което са изхвърлили войниците окупатори; облизват и си мислят, че са получили нещо, а всъщност то е нищо.

Светът е изгубил смисъла на живота, и трябва да го намери. Неверието причинява огромна вреда. Всичко започва от него.

Нека всеки работи, колкото може, с безкористна любов и с благодарност към Бога. Да оставим светските хора. Горките, те със светското си възприемане на нещата са напълнили психиатриите. Те казват: еди-кой си е успял, защото е построил голяма къща, а на мене не ми провървя в живота и т. н. И започват да работят без прекъсване. Те не разбират, че не е успял именно този, който е построил къща, по-голяма, отколкото му е необходимо. Работят, насилват душата си и ги хваща стрес, притеснения и депресия. Но и тези, на които е “провървяло”, страдат от същото, защото и те възприемат нещата по светски. Понеже в сърцата им цари егоизъм, Божията благодат е далече от тях!

Днешният народ е годен само за паради, а не за битки. Не му говори за битки. Но ще видите, че щом премине тази буря, нещата ще се променят. А сега е необходимо да се отдели медта от златото.

Европейците имат развита култура, ние имаме благочестие. За тях спирачка е културата, а за нас страхът Божий. Но сега ние започнахме да губим благочестието, нямаме и възпитание, и станахме съвсем окаяни.

Този, който се труди и не вижда преуспяване, или е горд, или е предразположен към гордост.

Когато някой се подвизава от любов и благодарност, той чувства увереност и се надява. Тогава всичко при него върви добре и има духовен напредък. Но когато се отчайва, това е знак, че не върви добре, защото отчаянието е от дявола.

Дяволът много често хвърля човека в прекомерна скръб и излиза победител. Да не бъде така. Живейте просто, като дете в ръцете на баща си.

Умен означава осветен. Дяволът не преследва незнаещите, той търси умните, тези, които са близо до Бога, и които могат да вършат чудеса. Той им отнема доверието към Бога и започва да ги терзае със самонадеяност, мъдрувания, съмнения и осъждане. Ето защо трябва да сложим разума си в хладилника дотогава, докато Бог не ни го върне осветен. Никой не се е излекувал сам и никой не може да се спаси без послушание.

Умът остава там, където се услажда, и затова трябва постоянно да му доставяме духовна работа.

Христос чука на сърцето, а дяволът - на ума.

Когато виждаме прегрешенията на другите и ги осъждаме, това означава, че душевното ни зрение не е очистено добре и ние виждаме хората като дървета.

В света няма двама еднакви хора с еднакви характери и нужди.

Не може всички да се мерят с една мярка. Някои измъчват другите, искайки от тях да правят противното на това, което могат.

Бог няма да изисква едно и също от всички хора. Вие не можете да избягате от света. Можете ли? Не можете. Насочете всичките си сили към това добро, което можете да извършите в него. Това има голяма стойност.

Трябва да си направим фабрика за добри помисли. Ако една фабрика произвежда куршуми, и ти слагаш желязо, ще излизат железни куршуми. Ако прави чаши и ти слагаш злато, ще излизат златни чаши. Ако слагаш желязо, ще бъдат железни. Какъвто помисъл слагаме в ума си, такъв ще получим.

Най-добрият помен за починалите е нашият духовен напредък.

Лицемерието е голям грях. Когато “възпитаните” англичани били в Австралия, те подарявали нещо и благодаряли, когато то бивало прието. А когато си тръгвали, с усмивка убивали по двама-трима аборигени.

Най-големият грях се оказва неблагодарността, а най-големият грешник неблагодарният човек.

От „Да превърнеш чуждата болка в своя“, отец Дионисиос Тацис, изд. „Св. ВМЧК Георгий Зограф“
Картина: The Church at Auvers, 1890, by Vincent Willem van Gogh

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност