От съкровищницата за малки и големи на великия руски писател

Лъвът и кучето 

В Лондон докарали диви зверове. Показвали ги на хората и за гледането вземали или пари, или кучета и котки, които хвърляли в клетките, за да хранят с тях дивите зверове.
На един сиромах се пощяло да погледа зверовете. Той хванал на улицата едно куче и го занесъл в зверилницата. Пуснали го да гледа, а кучето взели и го хвърлили в клетката на един лъв да го изяде.

Кучето силно свило опашка и се прибрало в единия ъгъл на клетката. Лъвът дошъл до него и почнал да го мирише.
Кучето легнало на гърба си, повдигнало лапичките си и взело да маха с опашка.
Лъвът го бутнал с голямата си лапа и го обърнал.
Кучето скочило и се изправило пред лъва на задните си лапи.
Лъвът го гледал, гледал, обръщал си главата ту на една, ту на друга страна и нищо не му сторил.
Когато стопанинът хвърлил месо в клетката, лъвът изял месото, но кучето не докоснал.

От него ден кученцето живяло в една клетка с лъва. Лъвът не го бутвал, ял си месото, оставял и за кученцето малки късове, спал с него, а понякога дори играел с него.
Веднъж в зверилницата се явил стопанинът на кученцето и го познал. Той обадил, че кученцето е негово и помолил да му го предадат. Стопанинът на зверилницата искал да изпълни молбата му и заповядал на слугите си да повикат кученцето навън. Щом почнали да го викат, лъвът настръхнал и надал рев.
Кученцето останало при лъва и живяло с него в клетката цяла година.

Подир една година с малкото кученце се случило нещастие: то се разболяло и умряло. Лъвът престанал да яде, дълго време душил и близал с език кученцето и го побутвал с лапа.
Когато разбрал, че то е умряло, изведнъж подскочил, настръхнал, почнал да мята опашката си и да удря с нея по гърба, хвърлил се срещу железните стени на клетката и взел да ги гризе със зъби.
Цял ден той се бил, мятал се в клетката, ревал и подир това легнал при малкото кученце и затихнал. Стопанинът на зверилницата се опитал да изнесе кученцето, но лъвът се озъбил и не му го дал.

Стопанинът тогава решил, че лъвът ще забрави своята скръб, ако му даде друго кученце и затова пуснал в клетката едно живо кученце, но лъвът го разкъсал.
След това той прегърнал с лапи мъртвото кученце и тъй лежал пет дни.
На шестия ден лъвът умрял.

От: „Приказник”, изд. Хемус. 1943
Илюстрации: Г.А.В. Траугот к "Льву и Собачке" Льва Толстого