Персийска притча за неразбрания бащин съвет. Защото всеки „чува” със своя си акъл...
(Dancer with Castanets, Late 18th - Early 19th Century, Persian Painting Museum of Georgia, Tbilis)
Един молла искал да предпази дъщеря си от опасностите на живота. Когато времето дошло и тя се превърнала в истинско цвете на красотата, той я отвел настрана и й открил подлостта и коварството на света.
- Скъпа дъще, помисли за това, което ти казвам. Всички мъже искат само едно. Те са коварни и поставят капани винаги, когато могат. Няма да забележиш как все по-дълбоко ще затъваш в блатото на техните страстни желания. Ще ти покажа пътя на нещастието. Първо мъжът е увлечен от твоите достойнства и ти се възхищава. След това те кани да излезеш с него. Минавате покрай дома му и той ти казва, че само иска да си вземе палтото. Пита те не желаеш ли да го придружиш до дома му. Горе те кани да седнеш и ти предлага чай. Слушате музика и когато часът настъпи, се хвърля върху теб. С това ти си опозорена, ние сме опозорени, майка ти и аз. Семейството е опозорено, уважението ни заминава.
Вслушала се дъщерята в думите на мъдрия си баща. Минало време, отишла тя наперено при него и рекла на висок глас:
- Тате, да не би да си пророк? Откъде знаеше, че всичко ще стане тъкмо така? Случи се точно, както го описа. Първо мъжът се възхищаваше от красотата ми. След това ме покани да излезем. Като че случайно минахме край дома му. Тогава бедният забеляза, че е забравил палтото си и за да не ме оставя сама, ме покани да го придружа. Както изисква благоприличието, предложи ми чай, и за да ни е хубаво, пусна и прекрасна музика. Мислих си за думите ти и знаех, какво точно ще ме сполети, но ще се увериш, че съм достойна да бъда твоя дъщеря. Когато почувствах, че моментът наближава, хвърлих се върху него и опозорих него, родителите му, семейството му, неговата почтеност и доброто му име!
Изображение: Dancer with Castanets, Late 18th - Early 19th Century, Persian Painting Museum of Georgia, Tbilis, Wikimedia Commons