Целият твой живот е една Страстна седмица ╫ Архим. Андрей КОНАНОС

The Disrobing of Christ I (1577-1579), by El Greco (1541-1614)

╫ Страстната седмица

Страстната седмица и всички тези велики събития на нашата православната вяра не могат да омръзнат на човека, защото той не може да каже: напълно ги разбрах и вече ми омръзнаха! Те притежават огромна дълбочина, те са тайна, в която не може да влезеш напълно и да кажеш наситих се, чувствам пресищане, скука, уморих се, все едно и също! Защото не е все едно и също, а всеки път е различно и те докосва на различно място. Веднъж ще те докосне предателството, друг път Кръстът, трети път молитвата на Елеонската планина, друг път ще те разтърси Тайната вечеря, друг път всичко останало. Ще видиш, че и през Страстната седмица сърцето ти ще работи и душата ти ще се открие, нещо ще почувстваш, защото си различен от миналата година, променила се е насоката на твоя живот, тази година не си същият, като миналата. Всяка година е различна и това идва от Великия Бог, Който ни показва Своето снизхождение, благост и гъвкавост, дава ни Своята любов и ни казва: вземи Моята любов и прави каквото искаш! Много те обичам! Аз идвам да направиш с Мен каквото искаш! Идвам да излееш върху Мен това, което имаш в себе си. И ние изляхме върху Него, върху Христос, върху Бога, Който стана Човек това, което носехме в себе си, върху Този Бог, Който ни възлюби, ние изляхме нашата агресия, злоба, гняв, защото ние, хората, сме такива. Това е човекът, и ти, и аз.

През Страстната седмица слушаме толкова много да се говори за книжниците и фарисеите, за тяхното лицемерие и лъжа и много пъти и аз, като свещеник, чета Евангелието, където се казва: Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! И казвам виж как говори на фарисеите! С колко тежки думи ги нарича: змии, рожби ехиднни, змии сте! И казвам, как им говори така?! Но не след дълго, когато помисля по-добре, разбирам, че Христос не им говори, а ми говори – Той говори и на мен така, защото и аз съм такъв, и аз съм човек пълен с лицемерие, лъжа, злоба, завист, ревност, омраза, всички тези чувства и инстинкти, цялата тази агресия, свирепост, омраза, носим в себе си. Човекът е отворена рана, това е човекът, голяма рана в света, наранено същество, и Бог по всякакъв начин се опитва да изцери тази рана, да ни утеши и погали със Своята любов, да ни успокои, да ни облекчи, да поеме цялата наша злоба върху Себе си. И ти я носиш, и си много добър и много лош човек едновременно, животът и смъртта живеят в теб и се бориш с тези две неща. Ти, който обичаш, не след дълго мразиш твоя човек, твоето дете, и сега слушаш и ти се струва немислимо веднъж да обожаваш детето си, да го смяташ за всичко на света, а друг път да искаш да го удушиш, понеже те нервира. Веднъж един баща ми каза: обичам дъщеря си, но понякога, когато не ме слуша, не знам къде отива цялата тази любов. И в душата си изпитвам странно чувство към детето ми и не мога да повярвам, че е мое, но изпитвам това чувство.

Това е въпросът. Не зная защо се чувствам така. Защо хем обичам, хем мразя. Защо от мен излизат тези братоубийствени чувства, да убия Йосиф! Кой Йосиф? Моя брат, както станало в Стария Завет. Братята искали да убият своя брат и въпреки това да се чувстват добре, че са го направили. Обичат, и в същото време мразят, хем искам да живееш, хем понякога искам да се махнеш от мене. Човекът носи цялата диващина на джунглата, цялата агресия, страхове и несигурност. Малкото детенце, което не се е научило да скрива своите чисти и първични чувства, които по естествен начин излизат от душата му, казва нещата спонтанно. Питаш го: обичаш ли татко си? Да, много го обичам! Обичаш ли майка си? Много. И когато му се скарат, детето дръзва и казва нещо много истинно, докато ние „цивилизованите“ хора го научим, че не подобава да казва това. Но когато е малко, то го казва: мамо, татко, искам да умреш! Какво говориш, детето ми? И какво има предвид детето? – Искам да се махнеш; то няма предвид да умреш биологически, а в онзи момент в неговата мисъл само смъртта функционира като нещо, което ще го избави от теб. Защото в онзи момент се е уморило от теб. И то казва: Махай се, понеже не знае да ти каже върви в другата стая, остави ме на мира, не ме безпокой! Това нещо съществува и в нас. Желание да те зарадвам и желание да те видя че се проваляш. Заради всички тези чувства на злоба, омраза, завист, ревност, мъст, цялото това нещо, което ни обхваща, Христос дойде и ни каза: Аз дойдох да правите с Мене това, което казва малкото детенце на баща си, искам да умреш! И ние казахме на Христос тези думи, всички ги казахме и всички ги казваме. Това правим всеки ден в нашия живот – убиваме Бога, умъртвяваме Бога и Му казваме: Искам да умреш! Ти, Когото обичам, Ти, Когото дойдох на планината на блаженствата да Те слушам, Ти, Който, когато ни даде хляб и риби, Ти ръкопляскахме и казвахме, че искаме да бъдеш наш цар, Ти, Когото видяхме да говориш и се удивявахме, а след това отново върху Тебе искаме да изпробваме докъде стига нашата собствена злоба и Твоята любов. И Христос каза: ударете Мен! Носите в себе си тъмнина, носите цяла джунгла, всички диви животни са вътре. Не ги хвърляйте един върху друг, Аз идвам да „излеете“ вашите чувства върху Мене, кажете тези неща на Мен, заплюйте Мен! Сега това ти се струва крайно, слушайки Христос да казва „Заплюйте Мене!”. Ние обаче Го заплюхме. Ти, аз, заплюваме Христос с нашия живот, поведение, дух, нрав. Кой Христос? Този, Когото обичаме. Хем Го обичаме, хем Го мразим. Хем Го обичаме, хем искаме да Му отмъстим. Хем Го обичаме и обожаваме, хем искаме да отидем далече от Него, както казваш понякога – искам да се махна от Църквата, искам да имам собствен живот, искам да не правя това, което ми казвате, искам да правя това, което аз искам! Бунтовният дух. Бунт, въставане, блудство, спрямо Кого? Спрямо Този, Който ме обича и благотвори. И Христос дойде и каза: Аз ще стана тази жива рана, ще изцеля твоята рана чрез Моята рана, ще изпия горчивата чаша на смъртта, на твоите мъки, на твоите сълзи, на твоята горчивина, дай Ми всички тези неща. Всичко каквото имаш, донеси го на Мен, стига ти да се успокоиш, да утихнеш, да ти стане леко!

Велико нещо е да разберем, че носим всички тези неща в нас. Страстната седмица е голяма възможност да стигнем до това себепознание, да разберем себе си, да не отиваме да наскърбим Христос като Някой, Който е извън нас, далеч от нас, срещу нас и да Го гледаме съжалително, както когато минаваме по болничните коридори и виждаме в стаите болни, ранени, контузени хора и казваме: ах, клетият! Какво са му направили! Тук не е така; и не са Му направили, а Му правим. И ако живеех по времето на Христос, и аз щях да бъда фарисеин, и аз щях да принадлежа към фарисеите, външно добрият, вътре обаче много различен. Именно тях е заклеймил Христос. Той не е заклеймил нашите пороци, а нашето лицемерие, зная какъв си – казва – зная кой си, зная, че отвън си съвършен, а отвътре си пълен с проблеми. Христос укорява фарисеите и им казва: Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Приличате на гробове, които отвън са много хубави, но зная какво криете във вас – зловоние, смърт, тление, а пред хората се представяте като много хубави и постоянно се грижите чашата да е чиста отвън, но вътре наливаш вода, отвътре пиеш, очисти я вътре – и отвън ще стане чиста! Ела детето Ми, казва Христос през Страстната седмица, това ми казва Христос, ела, дай Ми твоето бреме и товар, удари Мен, разпни Мен, но поне ти се успокой, утихни, разбери къде грешиш, виж себе си, твоите проблеми, страдания, мъки, психологически товар, всичко това, което те занимава и ме остави да те освободя. Себепознанието на Страстната седмица е велико нещо, т. е. да видим себе си, да се огледаме в Христос и накрая да кажем: на какво е способен човек, ако го оставиш свободно да се изяви. Това са направили на Христос – това, което ние, останалите, не приемаме да ни правят.

През Страстната седмица Христос ни учи, че решението на проблемите на света е в хората, които имат силата да приемат в себе си злобата на останалите, да дадат възможност на другия да изкара своя стрес върху тебе, да прободе теб и твоето наранено сърце, което е пълно с любов, и така постепенно да се успокои, да се облекчи, да си изкаже мъката. Въпросът е дали ние можем да понесем това? Да влезем в тази мяра на Христос, Който се е съгласил да се разпне, да Го похулят, да Му ударят плесници, да Го заплюят – ние ще издържим ли това? Не го издържаме. Защото, за да го издържиш, трябва да имаш много голямо разбиране към другите и за да направиш това, трябва да си разбрал себе си, да знаеш какъв си вътре в себе си.

През Страстната седмица Христос става нищо – земя, пръст, става Този, Когото гледаш и съжаляваш, и накрая казваш: Господи, как се оказа тук? Как беше на сватбата в Кана Галилейска, на славното Преображение на Тавор? Какво е това нещо? За да направиш и ти това, трябва да се съгласиш да се оцапаш с твоята кръв и с тази на другия. Затова са нужни хора които имат себепознание. През Страстната седмица, – а целият твой живот е една Страстна седмица – си призван да видиш какво става в теб, с твоята борба с пороците, да придобиеш снизхождение, искреност, първо към самия себе си, и когато видиш себе си, ще разбереш и своя брат.

Нещата са толкова прости, всички толкова си приличаме в тези пороци, всички носим същите неща в нас. Братоубийствени чувства, омраза, завист, но просто не ги признаваме и идва Христос да ни успокои, да ни утеши, да вземе върху Себе си нашата болка и кръст и ни казва: Аз обаче искам да ви успокоя! Нека през Страстната седмица видим разпнатия и страдащ Христос всеки през неговия поглед, нека омекне нашата душа, нека се помирим със себе си, нека приемем прошката, която ни дава Този наранен, но и удивителен Христос.

Възкресение е не само тогава, когато го празнуваме, в Неделя на Пасха, а може да стане всеки момент, в който възкръсваш, когато възкресяваш твоите умъртвени харизми, възможности, ти имаш възможности в себе си, да се събудиш, да възкръснеш, да станеш нов човек и да не криеш харизмите на твоята душа. Харизма не е само да рисуваш, не е само да пееш, да пишеш, а и да се научиш да обичаш, да живееш, да издържаш болката на живота, твоите деца, твоя човек, себе си. Страстната седмица е добра възможност, която Христос, Този толкова снизхождащ Бог ни дава, за да доближим всички тези неща и ако не успееш много тази година, не е страшно, все пак не е лесно да се побере целият този океан в съсъда на твоето сърце! Тази година няма да влезе всичко, но поне нещичко. Седни и помисли, замисли се за всичко това и докъдето стигнеш с Божията помощ. Преживей Страстната седмица спокойно и без да те грабва цялата тази грижа за покупки и ястия.

Дните на Страстната седмица са много хубави дни, богати на любов, милост и прошка за твоето сърце. Върви при Кръста на Христос да вземеш прошка, не да Го съжаляваме в смисъл, че Го гледаме отгоре и казваме: Ах, Клетия, да можехме да Му избършем раните! Христос няма нужда от нашето съжаление. Той е предостоен в този час. Смирен, силен в Своето безсилие. А трябва да помислим в себе си и да кажем: отидох ли да взема от Христос мира, който ми дава, прошката, опрощението? Помирих ли се със себе си? С моя човек, с жена ми, разбираме ли се? С децата ми, с братята ми, с близките ми хора? Седни малко и погледни себе си, да разбереш какво става с тебе, какво имаш, не се страхувай от Христос, говори Му. Ако не можеш да говориш с хората, говори на Христос, вземи една икона, погледни Го и Му кажи каквото искаш.

Църквата е най-хубавото пространство – пространството на изкуплението, на прошката, на Кръста и Възкресението, където тече кръвта на любовта. Топла, нежна кръв, която не търси отмъщение, а иска да простя, да обикна, да прегърна. Не искам да съм твоят ад, казва Христос през Страстната седмица, а искам да изкарам твоя ад и да го взема в Мене! Ние наказахме Христос без за нищо да е виновен. И Той ни гледа с този поглед и ни казва: „Деца Мои, поне сега се успокойте, нали стоварихте вашия товар върху Мене? Нали ръцете Ми са продупчени и приковани? Нали от челото Ми тече кръв? Обичам ви! Е, сега ще се успокоите ли?“.

Моля се да имаш този покой през Страстната седмица, през всички седмици на твоя живот и да го проявяваш към твоите деца!

Източник (със съкращения): dveri.bg
Картини: The Disrobing of Christ - I and II (1577-1579), by El Greco (1541-1614); chinaoilpaintinggallery