Имен ден празнуват Лазар, Лазарина и всички, чието име се свързва със здраве, дълголетие и с „божията помощ” (от древноеврейски Елеазар)
(„Лазарки”, худ. Димитър Казаков - НЕРОН)
♥ Лазаровден в българските традиции
Лазаровден е един от пролетните празници, който няма постоянен ден в календара, защото се изчислява според Великден и е винаги в съботата на предходната седмица. Нарича се още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. В библейския разказ се свързва с Лазар, когото Исус Христос възкресява на четвъртия ден след погребението му, като благодарност за неговото гостоприемство. Според писанията Лазар живее още 30 години в строг пост. В българската традиция Лазаровден е ден, свързан с възраждащата се природа през пролетта и началото на стопанските дейности на нивите и пасищата.
Лазаровден е част от Великденския празничен цикъл, който се характеризира с прехода от зимата към лятото, а от митологична гледна точка това е преминаване от смърт към живот. Обред на преход в жизнения цикъл е изпълняваният момински обичай лазаруване. Той бележи важен етап от живота на младите девойки – тяхната социализация и преминаване от детството към зрелостта и възможността да се омъжат. Това ясно се илюстрира с избора на елементи от одеждите и накитите на булката в облеклото на лазарките.
В Софийско акцентът е върху лазарския накит на главата, който има съществени отлики при различните възрастови групи. Навсякъде участничките най-често са между 8 и 12 години. Обучението им започва още от началото на Великите пости у най-възрастната и достойна, обикновено и добра певица, наричана кума.
В Източна България тя се казва буенец. Девойките пеят песни за плодородие и берекет за стопаните и играят хоро с големи шарени кърпи. Облечени са в празнични премени, окичени с венци и цветя. Носят кошници, където събират дарените яйца. На лазарките се дава колак, а в по-ново време – и дребни пари. Непосредствено след лазаруването, момичетата в Ловешко отиват край реката, където си избират кума или кумичка – девойката, на която предварително сплетеният венец от върбови клонки се понася най-бързо по течението на реката. Този обред се нарича кумичене. На втория ден на Великден на кумицата се носи специален хляб – кукла с червено яйце в средата.
В Източните и Средните Родопи на Лазаровден лазарки изпълняват обичай за дъжд. В някои селища момите се събират в дома на една от тях и правят обредна кукла – Лазар, която се изобразява като жена. Накичени с венци, всички обикалят къщите в селото и напяват за плодородие и берекет за стопаните и тяхната стока. Имат специални песни за хора с голямо семейство, за млади булки, за терзия, за търговец, за орач или овчар. Както коледарите пеят на момите, така лазарките се обръщат с песен към ергените и това е явна взаимовръзка между двата обичая като част от социализацията на младите.
Потвърждение за възприемането на Лазаровден като обичай, свързан с прехода, е фактът, че в Източна България на този ден има задушница, а при капанците тя се възприема като най-голямата задушница през годината. Повсеместно се смята, че на Връбница се „разпускат душите на умрелите”. Жените над 50 години носят краваи на гробището и ги раздават.
В началото на ХХ век лазарките започват да се обучават не от по-възрастни баби, а от учителите. След обреда те продават на търг дарените продукти и така подпомагат училищните настоятелства. От 40-те години на ХХ век социалистическата държава постепенно се намесва в традиционната празнична система и цели нейното ограничаване и постепенно отмиране. В някои региони започва лазаруването на ромки/циганки, които напяват за берекет и богатство на дома. От края на 70-те години на ХХ в. се наблюдава тенденция за възраждане на обичая, поддържано от читалищата и училището. В нашето съвремие празникът се възпроизвежда почти във всяко читалище и населено място. Лазарките подготвят традиционните песни и танци, а техните изпълнения са широко отразявани в медиите и обичани от публика.
На Лазаровден и днес празнуват имен ден Лазар, Лазарина и всички, чието име се свързва със здраве, дълголетие и с „божията помощ” (от древноеврейски Елеазар).
Автор ~ Ива Кюркчиева
Източник: balgarskaetnografia.com
Картина: „Лазарки”, худ. Димитър Казаков - НЕРОН
