"Ти не ме разбираш!" ~ Как да спрем нашите тинейджъри да мислят като жертви?

Как да спрем виктимното мислене при децата?

Когато юношата не желае да поема отговорност, много е вероятно да вижда себе си като жертва. Ако детето ви често казва: "Ти не ме разбираш", то това е заемане на позиция на жертва. Всъщност иска да каже: "Аз съм жертва на вашите недоразумения". Когато казват: "Моят учител е глупав. Ето защо не съм написал домашните си", това също е израз на позицията на жертва, защото по този начин то прехвърля вината за липсата на домашни върху него. И когато чуете: "Ударих сестра си, защото ми се плезеше", също е заемане на позиция като начин за нарушаване на правилата във вашия дом. Всички тези обвинения , извинения и оправдания са съпътстващи тази гледна точка. В нашето общество децата, също толкова добре, както при възрастните умеят да използват манипулативните стратегии, за да рационализират действията си. В правната наука съществува специално направление, което изучава мисленето на жертвите, наречено виктимология.

Именно тук се крие опасността: в основата на тази позиция е убеждението, че ,ако си жертва, тогава правилата не се отнасят за теб. Казано по друг начин, ако си жертва, то не си отговорен за последиците от своите действия. Следователно, ако не си отговорен, тогава не трябва да променяш нищо; вината е в другите. В нашата култура, ако си имал лошо детство, е прието вярването, че не носиш отговорност за стеклите се обстоятелства. Според мен това са пълни глупости. Този начин на мислене е довел до типа общество, което виждаме около нас днес, в което никой не носи отговорност за нещо или някой и всеки е жертва на някакви несправедливости. От къде се явява този начин на мислене? Погледнете около нас: нашите лидери, нашите политици. Те никога не са виновни и винаги са жертва на нещо или някой. Тъжната истина е, че този начин на мислене е проникнал в нашето общество на всички равнища.

Тинейджърите и виктимното мислене: "Ти просто не ме разбираш!"

Една от причините, поради която толкова от тинейджърите попадат в капана на тази гледна точка,е стремежът им да се обособят от техните родители. Така че, вместо да виждат себе си като защитени от родителите си, те започват да се възприемат като тяхна жертва; жертва на битовите правила, ограничения и очаквания от тяхна страна.

Ако родителите се поставят на мястото на детето, ще разберат, че юношеството е може би най-трудната възраст, през която преминава човек. Тинейджърите са изпълнени с интензивни емоции. Те са подложени на хормонални, физически и сексуални. Когато преминават в гимназията, се сблъскват с повече отговорности, отколкото са имали в основното училище. Да не забравяне, че 18 годишното дете, което има достъп до пари, коли и наркотици е било на 12 едва преди шест години. Като родители е важно да помним колко бързо се е случило това. Това не означава, че децата не трябва да се държат отговорни за действията им. Всъщност смятам,че именно родителите им трябва да отделят повече време внимание на естествената склонност на тинейджърите да използват виктимното мислене, което трябва да се превъзмогне колкото се може по-рано.

Напълно естествено е за децата да се чувстват удобно в ролята на жертва. Заемайки позицията си на родител, авторитет, порицавайки го за грешките му, е напълно възможно вашите деца да ви почувстват странни и студени. Стремейки се да ви разнежи и да свали отговорността от себе си, детето е напълно възможно да ви обвини, че не го разбирате. Това е защитен механизъм, който се използва често особено, когато не попаднете в клопката на това мислене. Интересното е, че повечето родители, въпреки натрупаните знания и житейски опит, попадат в него. Повечето приемат родителски стил на поведение, при който децата се възприемат като пострадали и поемат техните задължения. Но изхождайки от личния ми опит, това създава трудна ситуация за семейството.

Когато детето ви казва: "Ти не ме разбираш!", то ви предизвиква за спор. Моят съвет е да не се включвате! Всичко, което трябва да кажете е: "Е, може би аз не разбирам. Но разбирам това: трябва да си напишеш домашното и няма да играеш на компютъра, докато не го направиш!". Другото нещо, което може да се каже е: "Може би аз не те разбирам, но е важно да знаеш какви са твоите отговорности." Не спорете с детето си и не се отклонявайте в битки от рода на: кой разбира повече и кой кого обича. Бъдете твърди и не позволявайте да се въвличате в това.

Защо виктимното мислене се счита за деструктивно?

Дотук казах,че приемайки тази роля, детето автоматично снема отговорността за действията си. Това може да окаже отрицателно влияние върху изграждането му на увереността му: няма да може да справя с трудностите, защото в досегашния си живот няма опита за това. Желанието му да обвини другите го лишава от възможността да види и оцени реално ситуацията, да извлече необходимите изводи и да се поучи от тях. Това положение е удобна почва за развитието на самозаблудата и величието. Такива хора често попадат в капана на собствените си фантазии. Често влизат в конфликт с околните, което ги прави неадаптивни и влияе негативно върху собствената им адаптация. Като цяло, може да се обобщи, че разглеждайки ежедневието си, от гледна точка на жертвата, то няма да е подготвено за истинския живот и вземането на решения.

Възпитанието на отговорност у децата

Вярвам, че родителите трябва да развият това, което наричам „чувство на отговорност" в семействата си. Така извиненията, обвиненията, оправданията и виктимното мислене няма да се използват като оправдание за неизпълнението на задълженията, лошите отношения, липсата на домашни и непоемане на отговорности.
Част от тази култура е необходимостта вие като родител да сте наясно с ценностите, в които вярвате. След това просто трябва да ги поддържате. Така че, ако в ценностната ви система е чувството за отговорност, трябва първо вие да го проявявате, а след това да го изисквате от децата си. Както казах преди, ако искате честност, не лъжете. Ако вярвате в доверието, не се отмятайте от нещата, които правите. И просто кажете на децата си: "Това са нещата, които ние ценим и това е начина, по който живеем в този дом."

Можете да развиете това качество у детето чрез определяне на граници, възнаграждаване на поетата отговорност и негативни последици за извиненията. Също така може да поговорите за поведението му и затова, как да изпълни следващия път задачата си така, че да стане. Не забравяйте, че в дома ви, вашето дете е отговорно пред вас.

Децата се приемат като жертва само, когато се държат с тях по този начин.

Ето истината: децата са жертва, когато им се позволи да бъдат такива. За да бъдат такива, вие трябва да приемате всичките им извинения за основателни причини. Предлагам да ги провокирате да се замислят за поведението си, използвайки някоя от следните фрази:

 - "Изглежда, че ти си наругала сестра си,защото те е погледнала погрешен начин."
 - "Оправданието няма да реши проблема ти с подреждането на стаята ти, а аз очаквам от теб да го направиш."
 - "Обвинявайки своя учител няма да решиш проблема си с домашното."
Това е един много мощен инструмент за родителите. В последния пример, вместо да спорите или да защитавате учителя, както много от родителите правят, просто карайте направо: "Изглежда, че обвиняваш учителя си." По този начин акцентирате именно на алогичността в заключението му. "Обвиненията няма да решат проблема ти. Ще го решиш, когато си свършиш работата." Ето един пример за разговор, който може да се наложи да проведете, ако откриете, че детето не си е написало домашните:

ВИЕ: "Учителят ти ми каза, че не си предавал домашните си цяла седмица."
ВАШЕТО ДЕТЕ: "Знае, че той е глупак. Никога не ни обяснява какво трябва да правим, а след това очаква да му предам работата си."
ВИЕ: "Да разбирам ли, че обвиняваш учителя си затова, че не си изпълнил своите задължения?"
ВАШЕТО ДЕТЕ: "Не съм виновен! Казах ти, че е глупак."
ВИЕ: "Сега не говорим у кого е вината. Говорим за това, че писането и предаването на домашните е твоя отговорност. Ако не можеш да го сториш, винаги можеш да помолиш мен или учителя си за помощ. Не си го направил, а след това прехвърляш вината върху него."

Това са част от уменията, на които обучавам родителите в "The Total Transformation Program".

Когато виктимното мислене се превърне в начин на живот

Важно е да се изправим срещу този начин на мислене у децата си,ако не искаме грешките да се превърнат в начин на живот. Преди години се направи задълбочено изследване на престъпниците в Калифорнийския затвор. Едно от важните неща, които то показа то е, че хората, връщали се многократно в затвора, приемат себе си като жертви /на лошото детство, обществото, родителите, бедността/. Това, което се е случило много преди те да поемат тази позиция е, че не са поели отговорността за своето престъпно поведение.
Когато искате да бъдете приемани като жертва, винаги може да се намери начин това да стане. Ако сте родител на тинейджър, навярно знаете, че много от тях заемат ролята на жертва през по-голяма част от времето. Запомнете, че детето ви ще развие това мислене автоматично, защото това е пътя на по-малкото съпротивление. Нашата задача като родители е да променим този начин на поведение и да изградим отговорност у децата си.

Автор: Джеймс Леймън (MSW)

Източник партньор: Българска школа по психоанализа
Снимки: miamiteencounseling.com, wallpapers.com