„Не всички хора са мерзавци!" – казва на фашистите Януш Корчак, човекът, който доброволно избира смъртта на газовите камери, за да бъде заедно с децата.
Корчак е полски педагог, писател, лекар. Три пъти отказва да спаси живота си. Първият път, когато в разгара на войната взима решение да не емигрира от окупирана Полша, за да не изостави децата от дома за сираци на произвола на съдбата. Вторият път, той отказва да бяга от варшавското гето – там, където всеки ден се води борба за оцеляване, Корчак и неговите деца поставят „Пощата" на Рабиндранат Тагор – пиеса за смъртта, но не като край, а като отворена врата. Третият път – когато всички обитатели на сиропиталището са качени на вагоните и потеглят към лагерите на смъртта. Тогава към Корчак се приближава офицер от СС и го пита, дали той е авторът на „Крал Матиуш". Януш потвърждава това. „Прочетох тази книга в детството си. Много ми хареса. Свободен сте, г-н Корчак!" – така казал офицерът. „А децата?" – попитал писателят. „Децата ще заминат, но вие може да напуснете вагона". „Грешите, не мога. Не всички хора са мерзавци!" – отвърнал Корчак.
Сред няколко дни, в концлагера Треблинка, той загива в газовата камера – заедно с децата, на които посвещава живота и делото си. По пътя към смъртта, той прегръща в ръцете си двете най-малки дечица и им разказва приказки.
Дори нищо да не знаете за този мълчалив герой, ето неговия завет, намерил кратък израз в съветите, които Корчак дава за възпитанието на децата.
• Не очаквай детето ти да бъде като теб или такова, каквото ти се иска. Помогни му да намери себе си.
• Не изисквай от детето да плати за всичко, което си направил за него. Дал си му живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той пък на трети, това е необратимия закон на благодарността.
• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш горчив хляб на стари години. Защото каквото посееш, това и ще поникне.
• Не се отнасяй към детските проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите, затова знай, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят – навярно е и по-тежък, тъй като то няма опит.
• Не го унижавай!
• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание, защото никога не знаем, кого срещаме в детето си.
• Не се измъчвай, ако не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, когато не е направено всичко.
• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. То е онази драгоценна чаша, която животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е любовта на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето", а душата, дадена им да бъде съхранена.
• Старай се да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете онова, което не би искал да направят на твоето.
• Обичай детето си – дори да не е талантливо, дори да е неудачник, дори да е вече възрастен. Общувай с него и се радвай, защото детето е празник, докато е с теб.
Снимки: culture.pl, bi.gazeta.pl и кадър от филма на Айджей Вайда „Корчак", 1990