„Ако педагогът иска да възпитава човек във всички отношения, той е длъжен преди всичко да го познае във всички отношения.“
Константин Ушински е основоположник на научната педагогика в Русия и автор на множество къси разкази за деца, много от които са шедьоври на руската детска литература. Той е убеден, че от трите големи изкуства - медицината, политиката (обществознанието) и възпитанието, възпитанието трябва да бъде поставено на първо място. “Педагогиката ще бъде първа между изкуствата, защото тя се стреми да удовлетвори най-висшите потребности на човека и човечеството - техния стремеж към усъвършенстване на самата човешка природа: не към изразяване на съвършенството върху платно или мрамор, но към усъвършенстване на самата природа на човека - неговата душа и неговото тяло. Идеалът, който стои пред това изкуство е съвършенният човек”.
Никога не обещавайте на детето, нещо което не можете да изпълните, и никога не го лъжете за това.
Само личност може да действа за развитието и определянето на личността, само характерът може да образова характер.
Не в умствените способности на жените, но в характера на тяхната природа са скрити богати средства за възпитание на деца. Съсредоточено внимание, точност, търпение, настойчивост, любов към порядъка, нежност, маниери, вкус и, накрая, вродена любов към децата - все такива качества, които се срещат по скоро в жените, отколкото в мъжете.
Важно условие, за повишената работа на паметта, се явява здравото състояние на нервите, за което са необходими физически упражнения.
Да разширяваш своите знания можеш само тогава, когато гледаш право в очите на своето незнание.
За пияния и на светлата улица е тъмно.
Да не можеш добре да изразяваш своите мисли - недостатък; но да нямаш самостоятелни мисли - това е дори още по-голям; самостоятелните мисли не идват от само себе си, а от самостоятелно придобити знания.
Възпитателят не е чиновник; ако той е чиновник, той не е възпитател.
Ако удачно изберете работа и вложите в нея цялата си душа, то щастието само ще намери вас.
Само този, който е съхранил в себе си възможността във всяка минута да е лице в лице със своята собствена душа, неотделяйки от нея никакви предубеждения, никакви привички - само той е способен да върви по пътя на самоусъвършенстването и да го поддържа в другите.
Състоянието на необуздан гняв е също така гибелно, както и състоянието на необуздана доброта и нежност.
Целта на живота се явява в центъра на човешкото достойнство и човешкото щастие.
Правото на щастие е най-основно човешко право.
***
„Гората и ручеят“ - детска приказка
Като шуртеше през влажната горска тъмнина сред блата и мъхове, ручеят тъжно роптаеше, че гората закрива от него и ясното небе, и далечната околност, не пропуска до него нито ясните лъчи на слънцето, ни палавия ветрец.
– Дано дойдат хора и да изсекат тази непоносима гора! – мърмореше ручеят.
– Дете мое! – кротко му отвърна гората. – Ти си още малък и не разбираш, че моята сянка те пази от пресушителното действие на слънцето и вятъра, че без моята защита бързо биха пресъхнали твоите още слаби струи. Потрай, събери по-напред сили под моята сянка и тогава ще се втурнеш в откритата равнина, но не вече като слабо ручейче, а като могъща река. Тогава, без да има вреда за тебе, ще отразяваш в своите струи блестящото слънце и ясното небе, безопасно ще играеш с могъщия вятър.