Никога не помагай на дете със задача, с която то чувства, че може да успее ~ Мария МОНТЕСОРИ

„Ако спасението предстои да дойде, то може да дойде само от децата, защото те са създателите на човек.“

Мария Монтесори е първата жена в Италия, която получава медицинско образование. Педагогическите й занимания са революционни за времето си и променят представата за възпитанието на децата до момента. Тя спомага за формирането на ново отношение към личността – като едно цяло, състоящо се от физика и психика, които са непосредствено свързани и зависими една от друга. Монтесори смята  самореализирането като главна цел на душата. Основна задача е чрез действието да се открият възможностите и способностите на детето, като определящо за това се явява изборът и последиците от него. Огромно значение тя отдава на мотивацията за избор, като смята, че тя винаги стои между страха и любовта, а всичко останало се намира между тях. В основата на методите й за обучение стои уважението към личността, разбирането, честността, постигането на хармония с околния свят и вярата в естествения стремеж на човека към добро и свобода.

Най-добрия знак за успех за един учител е, когато може спокойно да каже - "Децата вече се справят така, сякаш ме няма".

Открихме, че обучението не е нещо, което учителят прави, а естествен процес, който се развива спонтанно в човека.

Да се осъществява продължителен мир е работа на образованието. Единственото, което могат да направят политиците е да ни предпазват от война.

Първата идея, до която детето трябва да достигне е разликата между доброто и злото.

Тестът, който провеждаме, когато искаме да видим как протича обучителната процедура, представлява щастието на детето.

За да помогнеш на живота, остави го на свобода - това е основната задача на възпитателя.

Единственият език, който човекът говори перфектно е този, който научава, когато е бебе и когато никой не може да го научи на нищо.

Дисциплината, която търсим, е активна. Ние не вярваме, че някой е дисциплиниран, само когато изкуствено е принуден да бъде тих като ням и неподвижен като паралитик.... Твърдим, че индивидът е дисциплиниран, когато е господар на себе си и когато може, като следствие на това, да се себе-контролира, когато трябва да следва някое житейско правило.

Дете, коeто е станалo господар на действията си чрез дълги, приятни и интересни занимания, е здраво дете, изпълнено с радост и се отличава със спокойствие и дисциплина.

Да се позволи на детето да прави каквото му харесва, когато то все още не е развило никакъв самоконтрол, е все едно да се предаде идеята за свободата.

Родителите не са производители на детето, а негови пазители. Те трябва да го пазят и да се грижат за него в най-дълбокия смисъл на тези думи, като свята мисия, която отива далеч отвъд интересите и идеите на ежедневния живот...Трябва да разберат и предприемат социалната борба, пред която сме изправени днес: да извоюваме правата на детето.

Уважавайте детето, което си почива или наблюдава работата на другите, или размишлява как да свърши нещо. Не го принуждавайте да започне да се занимава.

Уважавайте всички разумни форми на дейност, в които детето се ангажира и се опитвайте да го разберете.

Интересната работа, която е свободно избрана от детето, има силата да доведе до концентрация, а не до умора, дава енергия и умствени способности на детето и го води до самоусъвършенстване.

Нашата грижа за децата би трябвало да бъде управлявана не от желанието да ги караме да учат неща, а от старанието винаги да поддържаме у тях светлината, наречена интелигентност.

Най-важната част от живота на човек са не годините, прекарани в университета, а първият период – от раждането до 6 години. Това е времето, през което човешката интелигентност се формира. Но не само интелигентността, а и всичките й психологически сили.

Наблюдавайки едно дете става ясно, че развитието на ума му идва чрез движенията.

Нещата, които детето вижда, то не просто помни, те формират част от душата му.

Концентрирайте се върху развитието на доброто у детето, за да не остане в крайна сметка място за лошото.

Уважавайте детето, което е направило грешка и може в момента или на по-късен етап да я поправи.

Бъдете готови да помогнете на дете, което се намира в търсене и бъдете незабележими за това дете, което всичко е намерило.

Когато се обръщате към детето, винаги се придържайте към добрите маниери – предлагайте му най-доброто от себе си.

Не говорете лошо за детето, нито пред него, нито зад гърба му.

Всеки път, когато се докоснем до дете, се докосваме до любовта. Това е трудна за определяне любов, ние всички я усещаме, но никой не може да опише нейните корени или да оцени огромните резултати, които произтичат от нея или да използва потенциала й, за да обедини хората.

Докато ние се опитваме да научим децата си на всичко за живота, децата ни учат на това какво е животът.

Детето прави човека и не съществува човек, който да не е създаден от детето, което някога е бил.

Ако в процеса на обучението не освободим Духа на детето, не сме направили нищо.

Снимки ~ ilpost.it, tallpinesschool.com

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK