Причини за агресията при тинейджърите. Как да се избегнат нейните изблици? ~ Наталия МЕДВЕДЕВНА

„Човек има способността да обича и ако не може да намери приложение на тази способност, той започва да мрази, да проявява агресия и жестокост. По този начин той се води от собствените си душевни страдания.“ ~ Ерих Фром

Темата за детската агресия е достатъчно сериозна и актуална. За съжаление тя живее между нас, възрастните и нашите деца. Агресията в повече или по-малко развитите общества винаги е под контрол, но контролът е ефективен до толкова, доколкото в конкретното общество са развити съпротиви към нея.

Какво е агресия? Това е поведение, което причинява вреда на предмет или предмети, на човек или на група хора. Агресията може да се проявява физически или вербално.
В психологията има два вида агресия: инструментална или враждебна. Инструменталната агресия се използва за постигане на определена цел. Много често се проява при малките деца, например в желанието да вземат играчката на друго дете. Враждебната агресия се среща по-често при големите деца и е насочена към причиняване на неудоволствие и болка на друг човек.
Степента на агресия при децата се променя в зависимост от конкретната ситуация, но понякога агресивността стои на едно устойчиво ниво. Причините за това са няколко: мястото на детето в средата и обществото, отношението на връстниците към него, взаимоотношенията с преподавателите и т.н.
Устойчивата агресивност при някои деца се обяснява с това, че те, за разлика от останалите, разбират по различен начин поведението на околните – интерпретират го като враждебно.

Към агресия са по-склонни момчетата

Все още не са изяснени окончателни причини, заради които тинейджърите проявяват агресивно поведение. Но, въпреки това, по-голям процент от психолозите определят категории, по които характеризират агресивното поведение:
• вродени подтици или заложби
• потребности, активирани от външни стимули
• познавателни и емоционални процеси
• актуални социални условия, в съчетание с предишно учене.

Много често причина за детската агресивност са ситуации в семейството:
• агресивно поведение на членове с семейството в ежедневието: критики, обиди, унижение един спрямо друг, упреци. Психолозите са склонни да смятат, че детето ще проявява многократно агресия тогава, когато ежедневно е наблюдавало агресията на възрастните; когато тя е станала част от начина му на живот, стандарт на живот.
• непоследователността на родителите във възпитанието на родителите по отношение на правила и норми на поведение. В днешно време на родителите им е удобно да говорят едно, на другия ден друго, което обърква децата, озлобява ги и поражда агресия към тях.

Основните фактори, които са определящи за оформянето на детската агресия, са: семейството и връстниците, средата и т.н. Децата се учат на агресивно поведение, наблюдавайки заобикалящия ги свят. Болното от агресивност и нетърпимост общество заразява своето поколение. Опасността се състои по-скоро в това, че болестта в новото поколение може да се превърне във вродена и масова, от социална патология в социална норма.

Във възпитанието на децата може да се обособят два важни фактора, които влияят, позитивно или негативно, на формирането на детската агресивност. Това са приетост и неприетост. Дали е прието детето – това е от голямо значение за преодоляване на агресивността. Изгражда се на база уменията да го изслушват, топлината в общуването, нежните думи, гушкането, откритостта към него. Да бъде неприето, обратното – стимулира детската агресия. Получава се в следствие на безразличие, изолиране от общуването, нетърпимост и властно отношение. Неприемането на детето води до патология – уединение, отсъствие на желание за общуване с близките, липса на традиции и обичаи в семейството.

Огромно значение за възпитанието на детето са поощрителните думи, жестове, действия. Ето какво ми се иска да кажа за наказанията. Естествено, тук не става става дума за физическите наказания. Те могат да бъдат много значими за човека, НО:
• когато следват веднага след действието му
• когато е обяснено „защо“ на детето
• когато родителското поведение е строго, но не крайно и грубо
• когато наказанието е за деянието на детето, а не за човешките му качества.

По време на конфликт с детето проявявайте търпение, спокойствие и сдържаност.

Препоръчително е в тинейджърите да се изградят навици за открито общуване, взаимодействие с останалите членове на средата, в социума, умения да се намират алтернативни и мирни варианти за решаване на конфликтите.

В поведението на „тинейджърите-жертви“ и „тинейджърите-агресори“, по правило, се наблюдават типични отклонения от нормите:
„Жертвите“ са тинейджъри, които само по себе си са „социални аутсайдери“, тъй като най-често са подложени на нападки и унижения от страна на връстниците. Типично пасивните жертви са спокойни, сдържани и плахи деца. Те са с ниска самооценка, приемат се за по-непривлекателни, физически по-слаби и в моменти на нападки отстъпват, реагират с плач, или просто се дистанцират и бягат. В училище или на улицата са изолирани от социума и затворени в себе си, защото имат малко приятели поради факта, че ги наричат индивидуалисти, аутсайдери, чудаци.
„Агресорите“ най-често са от мъжки пол. Типично поведение на агресорите е провокативно не само по отношение на връстниците, но и спрямо възрастните. Те са импулсивни, доминиращи, докачливи и предпочитат насилието, като най-удобен начин за разрешаване на конфликт. Другото, което ги отличава в конфликтни ситуации, е липсата на контрол. Те са физически по-силни от връстниците или съучениците си.

Какво можем да препоръчаме на родителите?

Първо, опитвайте се да избягвате скандали и публични кавги в присъствието на детето, тъй като това може да доведе до сформиране на модел за конфликтна личност в обществото.
Второ, за предпочитане е да се оценяват възможностите на детето-тинейджър и да не му се поставят нереални задачи, защото невъзможността за изпълнението им неизбежно засилва ниската му самооценка.
Не бъдете равнодушни към проблемите на децата си. Старайте се да посещавате редовно родителските срещи и консултации в училище, а не от време на време. Това се отнася особено за родителите на деца, които са нестабилни в учебния процес, имат проблеми с дисциплината и успеха.
Избягвайте да практикувате физически наказания над децата си. Някои родители се връщат от родителска среща с една единствена цел – колкото се може по-строго да накажат детето си и с това да му отмъстят за преживяния срам. След подобна тактика на възпитание конфликтите между родители и деца става обичайна форма на общуване. Децата спират да се доверяват на родителите си, а и на възрастните като цяло. Страхуват се да разказват за проблемите и трудностите си, започват да търсят как да спечелят на своя страна някого от родителите си.

Когато общувате с тинейджър, използвайте „Аз-послания“. Те действат по-незастрашително за детето, не го притискат в ъгъла, не провокират потребност да се отбранява от вас.

Родителите, които чуват децата си забелязват, че активното слушане помага да се справят с негативните чувства и преживявания. Активното слушане подобрява отношенията между децата и родителите, тъй като помага да влезнеш в положението на другия, да видиш света под друг ъгъл.

Златни правила за възпитание:
• опитайте се да запазите във вашето семейство атмосфера на откритост и доверие
• не давайте на детето си нереални обещания и празни надежди
• не му поставяйте „някакви си“ условия
• бъдете тактични и последователни във въздействието си спрямо него
• не го наказвайте за това, което си позволявате към вас самите
• не се отмятайте от правилата или думите си по отношение на неговите отговорности, за да се харесате на друг човек
• не манипулирайте детето в отношението ви един към друг
• не се страхувайте да споделите с него своите чувства и слабости
• не поставяйте отношенията между вас в зависимост от това, дали то има успехи в училище или не.

Запомнете, че детето е въплъщение на възможност! Възползвайте се от нея, за да бъде напълно реализирана. Успех!

Превод ~ Антоанета Сарафова
Източник партньор: Българска школа по психоанализа, „Психология за родители“

Снимки: teenbeing.com, howtoparentateen.wordpress.com, k12teacherstaffdevelopment.com, emaze.com

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност